Бързо уточнение. Сравнение между Фабио Капело и Димитър Пенев от гледна точка на успехите наистина е неуместно да се прави. Италианецът е много, ама много по-напред с материала. Друго се има предвид. Великият Дон Фабио май се е излегнал на старите лаври, без да му пука за тиктакащия часовник на футболното време. Досущ като Пената, който в последните години от иначе гениалната си кариера я караше по инерция. Никой, ама никой друг не е по-виновен от Капело за изключително слабото представяне на Англия в ЮАР до момента. “Трите лъва” приличат на три мишока. Никакъв хъс, никаква динамика, комбинативност и импровизация. По-скучна и беззъба Англия едва ли е имало.

 

До момента обаче Капело не си мърда пръста. Всъщност – не, мърда си го, но в неправилната посока. Да вземем за пример мача с Алжир. И лаиците знаеха, че арабският тим ще се окопае здраво, затваряйки постъпите към вратата си. Защо тогава Капело пусна отново Гарет Бари в ролята на опорен халф, който вместо да гради играта, се мотаеше като муха без глава из терена. Защо Дон Фабио продължава да залага на двама абсолютно еднотипни футболисти като Франк Лампард и Стивън Джерард в титулярния състав. Къде забрави някъде из съблекалнята Джо Коул, който е един от малкото импровизатори и техничари в английския отбор? При толкова наситена защита бе повече от задължително Англия да разполага по крилата с двама технични футболисти, които да увличат съперника и да отварят пространства за Рууни и Хески. Капело обаче пусна отдясно Ленън, но не се довери в лявата зона на Шон Райт-Филипс.

 

Самият той онзи ден обяви, че е учуден от играта. “За две седмици разрушихме това, което градихме две години”, промълви италианецът. Вината е както в него, така и във футболистите, разбира се... Но основният длъжник е селекционерът. За какво тогава английската федерация му плаща милиони паунда на година.

Капело има последен шанс за избягване на големия срам – задължителна победа над Словения. Иначе наистина ще заприлича на нашия Чичо Пенчо...

 

Англия няма право на грешка, иначе ще повтори резила от далечната 1958 година, когато за последен път отпада от Мондиала още в груповата фаза. Интересното е, че тогава отборът на Нейно Величество започва пак с две равенства – 2:2 със СССР и 0:0 с Бразилия. Решителният трети двубой завършва отново наравно – 2:2 с Австрия. Така англичаните и руснаците финишират с еднакъв брой точки (4) и еднаква голова разлика (4:4) и според тогавашните правила се играе допълнителен мач – плейоф между двата отбора за класиране в следващата фаза. СССР печели с 1:0 и Англия е аут.

 

С два “хикса” обаче англичаните стартираха участието си и на световното в Италия през 1990 година – 1:1 с Ейре и 0:0 с Холандия. Последната среща бе спечелена след кански мъки с 1:0, когато високият защитник Марк Райт донесе успеха над Египет. После Англия заигра силно и достигна до полуфинал, където бе елиминирана по познат до втръсване начин – след изпълнение на дузпи срещу Германия.