Тъкмо нагази в морето и взе да плува в свои води и му потопиха главата. Опитват се да го удавят. Уплаши ли ги или не им е удобен?! Няма как да разберем, защото в Черно море от години са избрали тактиката на мълчаливото управление. Тяхно право е, но сега, когато е ясно, че нещо се случва не е редно. Не е правилно заради феновете и заради историята на 100-годишния клуб. Да им се чуди човек на шефовете на варненския клуб. Защо след невероятна есен съсипват отбора и Георги Иванов-Гонзо? Някои ще кажат, какво толкова невероятно са направили. Невероятно е, когато Черно море е победил ЦСКА, "Левски", "Ботев" Пловдив и Лудогорец. Ако приемем, че бюджетът на варненци е в пъти по-малък от този на изброените противници постижението си е повече от невероятно.

Основна заслуга за всичко имаше Гонзо. И футболистите, разбира се. През лятото легендарният нападател на "Левски" един по един събра изхвърлени от тук и там играчи. С опитни хора като Котев и Михаил Венков, отритнатите Стефан Станчев, Симеон Райков, Даниел Младенов и Иван Коконов отборът придоби лице. И то никак не лошо. "Тича" се превърна в крепост, която никой не успя да превземе. Класирането сред първите седем е напълно заслужено. Промените в клуба обаче остават впечатление, че успехите в Черно море са нежелани. Няма друго обяснение. Няма как, когато вървиш нагоре, да сринеш всичко изведнъж. Глупости са обясненията, че сега е време за трансфери и едни ще бъдат продадени, а други ще дойдат. На всички е ясно, че Черно море приключи, ще бъде тъпан през пролетта.

Господа, ръководители, Гонзо не го заслужаваше. Всъщност, варненската история е подобна вече десетина години. Откакто настоящото ръководство се зае да издържа клуба. Факт е, че бяха постигнати добри резултати, но за възможностите им можеше и много повече. Никой не може да отрече, че при добро желание и организация тези шефове не могат да класират Черно море не само в тройката, а и по-напред. Защото един финал за Купата (2006-та) и две участия в Европа са нищо в сравнение с могъщата им империя. На "Тича" картинката е пари, пари и много пари и в същото време нежелание да се дават пари. Като поговорката "По вода гази жаден ходи." Самото присъствие на бизнесмените в клуба винаги е давало основателни очаквания за нещо голямо. Нещо голямо, което обаче никога не се случи. Гонзо можеше да върне спомените за добрите евроучастия, но го потопиха в Черно море и не му дадоха да успее.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ