Хайде, Волгин, както и да е, макар че Лъчо Танев и колегата Юри Славчев хубаво го насолиха. Ама сега и К. Т. пропищя след успехите на Гришо. Нещо повече – сравни се с Йордан Йовков и Елин Пелин. Горкият, съвсем се е побъркал покрай прегръдката с чашката. И търси ли, търси слава, завирайки се между ретурите и бекхендите на Григор Димитров.
Драги ми, К. Т., първо се научи да пишеш грамотно, нали си писател. Виж си въпросния пост във „Фейсбук”, дето жужи от грешки. Жужат като бръмбарите (може би като в главата ти - не знам...). Второ, майка й жална на съвременната ни литература, ако всичките ни писатели са като теб. Направо да я погребем, милата. Не знам колко твои книги са преведени в чужбина и как се четат у нас и по света. Не знам дали и интересът към теб зад граница е колкото този към Гришо. Макар че, честно казано, силно се съмнявам.
Но не се съмнявам в едно – ти си авторът на най-голямото безумие, което нечий мозък (било той и на интелектуалец, за какъвто се пишеш ти) може да роди. С него спокойно може да кандидатстваш в книгата на рекордите на Гинес. И, сигурен съм, ще спечелиш Нобелова награда не за класически абсурдизъм, а класически идиотизъм.
Ако читателите са забравили, ще им припомним. През февруари тази година К. Т. измъдри (вероятно докато е драйфал в кенефа, не знам...) следното стихотворение:
Гришо и Никол били Възрастни педерасти от Никопол
Целият град, който всъщност не съществувал отдавна Ги обичал и дори отчасти - обожавал
Те Живеели в края на града в една малка къща
С китна сланина в мазата
Отглеждали си комодски варани
Вишнап и лубриканти с които смазвали двигателите
На спортните си миндери (исках да кажа - дивани)
Гришо работел в цех за производство на книги на Гьоте
А Никол бил стъклар и анархист
Около тях царяла красота и радост и чар
И така било докато не дошъл Черният цар
Той им казал: Гришо и Никол! Ако всяка година не ми плащате данък от Шейсет грама светлосин латекс
Ще ви изпратя право в Монте с извинение Карло
И там вече ще видите какво значи дъ бест.
К. Т. тогава изрично ни предупреди да не се бъркаме. И дебело подчерта, че ставало въпрос за съвпадение на имена, че в Никопол наистина имало такива люде, които си били гей дружинка. Важно уточнение обаче - въпросната боза се пръкна в периода, в който Григор доведе Никол в София и спечели турнира в „Арена Армеец”. Народът го е рекъл: "Думам ти, дъще, сещай се, снахо...".
Тогава К.Т. пак потърси славата и пак наду фанфарите народът да го види и чуе. Да, видя го, чу го. И той наистина набра популярност. С простотията си.
Днес К.Т. не изходи чак толкова огромна ужасия, но пак се набутва между шамарите.
Фолклорът е казал и друго. Звучи цинично и бая грубо, но го е казал: Засърбяло го дупето и си показало нослето навън, за да го почешат. Е, сега, уважаеми К.Т., като те чеше и храни народът из Фейсбук, по-хубаво ли ти става. Вероятно да, защото това, изглежда е, била целта ти. Е, кефи се тогава...
И за да ти е по-голямо удоволствието, ще вземем да предложим на Министерството на образованието и науката тази ти тъпня да намери място в учебниците по литература. Да „грее” редом до произведенията на Йовков, Пелин, Ботев, Вазов и другите будители. Белким тогава най-после се събудиш и осъзнаеш, заставайки очи в очи с властелините на перото, че едни са великани, а други са ниски и низки.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
