Пролет е. Всичко е зелено и красиво. Зелена е тревата, зелени са листата, зелен е теренът, зелен е светът. Зелена е купата. Берое обаче не бе зелен в този див, луд, инфарктен и убийствен финал, който ще се помни, докато свят светува. Не беше, защото бе съставен от бойци, воини, исполини, хладнокръвни смелчаги, които играха срещу „Левски”, играха срещу клюките, играха срещу статистиката и историята. И накрая влязоха в нея. Влязоха заедно с най, най, най-големия „виновник” за изключителния триумф – Петър Хубчев.
Да, преди три години Берое отново спечели купата, а пък Хубси игра финал. Тогава той бе от другата страна на барикадата, след като заведе скромния тим на Черноморец (Поморие) до подножието на футболния връх. Днешната победа обаче е по-сладка, по-велика, тъй като Берое повали считания за абсолютен фаворит състав на „Левски”. И го повали по възможно най-спиращия дъха начин.
Кажете кой вярваше, че „зелените” ще издържат, след като резултатът стана 3:3? Кой предполагаше, че изобщо ще се стигне до дузпи и че при тях психиката на заралии ще се окаже по-желязна?! Хубчев и неговите момчета ни демонстрираха какво значи воля, какво значи характер, какво значи себераздаване.
Роденият в ловешкото село Гложене специалист доказа, че успехите му в Берое никак не са случайни. И че самият той вече е израснал много в трудния треньорски занаят. След като преди три години докосна купата като треньор, сега Хубчев я грабна в обятията си. Ама попитайте го какво му е коствало, докато я грабне – труд, работа, отново труд и отново работа. Резултатът го видяхме не само тази вечер. Виждаме го цяла пролет, защото от началото на втория полусезон тимът тотално се преобрази в положителна посока.
Най-важното е, че Берое победи мълвата, която дни наред не спираше да се разпространява из футболна България: „Левски” ще спечели по втория начин!”. Имало заповед отгоре, отдолу, от средата. Всичко било нагласено и предстояло театрално представление. Е, то си беше драма. Но истинска! И в крайна сметка спечелиха Берое и Хубчев, които ни отвориха очите и ни накараха да видима, че въпреки всичко футболът в България е още жив!
За „Левски” загубата е сериозен удар. Първо, защото му бе нанесена по изключително неприятен сценарий. И второ – всичко това се случва в навечерието на другата важна битка. Тази за шампионската титла срещу Лудогорец в неделя. Липсата на Йовов е от значение, но по-важното е дали ще липсва мотивацията у „сините”. Дали те ще се сринат.
Но, да прощават феновете на „Левски”, тази вечер е вечерта на Берое. И затова нека си припомним баналния, но актуален рефрен: Няма мое, няма твое – всичко е Берое”!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
