Колежанското първенство по баскетбол в САЩ има етап от сезона, който се нарича Мартенска лудост. В последните две години българският национален отбор също демонстрира, че може да докара своите фенове до лудост през месец март. На 25 март 2016 година „лъвовете“ биха бъдещия европейски шампион Португалия с 1:0, а Кристиано Роналдо пропусна дузпа. Точно година по-късно тимът на Петър Хубчев победи третите в света. С два гола Спас Делев повали Холандия навръх един от най-тачените християнски празници. Така на Благовещение родният футбол ни поднесе благата вест, че все още е жив, въпреки постоянните критики.
Победата над Холандия накара хората с друго око да погледнат на националния отбор. Усеща се еуфория и радост, каквато отдавна всички чакаха. Победа над голямо име в световния футбол. Мечтите станаха реалност, а тази сутрин мнозина се питаха дали снощи не са сънували. Е, не са! „Лъвовете“ могат да хапят и показаха на всички, че светлината в тунела на родната футболна криза може би става все по-осезаема и новите големи успехи вероятно не са толкова илюзорни и ще дойдат скоро.
Спас Делев е героят, поне на пръв поглед. Героите обаче са много повече. Всички на терена показаха мотивация и себераздаване на ниво, каквото скоро не бяхме свикнали да виждаме от националния ни отбор. Прекрасна отборна работа и в защита, и в нападение. Тактическата дисциплина на подобна висота също е нещо, което не бяхме свикнали да гледаме от „лъвовете“. Точно тук си личи най-много работата на селекционера Петър Хубчев.
Бившият защитник още като футболист си беше такъв. Малко говори пред медиите. Неговата трибуна за изява не са вестниците, сайтовете, телевизиите и радиото. Той говори с действия и там, където е най-важно – на терена. Хубчев успя да мотивира играчите и да направи от тях отбор, а не сбор от индивидуалисти. А на всички е ясно, че като единици „лъвовете“ не разполагат с големи звезди. Снощи имаше една звезда – националният отбор, който затвори устата на критиците. Футболистите ни играха по мускетарски: Един за всички, всички за един! Ако трябва да го кажем по български: Съединението прави силата!
Българският национален отбор показа израстване и даде надежда на феновете. „Лъвовете“ играха по начин, какъвто само най-големите оптимисти очакваха от тях. Халфовата ни линия не остави възможност на холандците да организират атаките си. Георги Костадинов беше истински боец. Водеше битка с „лалетата“ по целия терен. Манолев припомни най-добрите си години. Офанзивните ни футболисти пресираха противника и го затрудняваха в изнасянето на топката. „Лалетата“ се принудиха през по-голямата част от времето да си подават топката по ширината на терена и почти не успяха да създадат голово положение пред Николай Михайлов, който спаси каквото трябваше. Четиримата играчи пред него се представиха превъзходно. Суперлативите след този мач не са за отделни играчи, а за целия тим. Отбор от истински лъвове.
Мнозина ще кажат, че Холандия игра слабо, че „лалетата“ в момента не са силата, която бяха преди години. Вероятно са прави, но не бива да се забравя, че един отбор е толкова силен, колкото му позволи противникът. А тук вече е ролята на Петър Хубчев и „лъвовете“. Радостта от победата е голяма. Отборът игра прекрасно. Селекционерът Хубчев показа, че си върши работата прекрасно. Но все пак да внимаваме. Нека не летим в облаците. Предстои още много да се свърши, за да може българският футбол да се върна на позициите, които имаше преди години. Да се надяваме, че това ще стане по-скоро, но сигналите за изкачване нагоре са налице. Повече очевидни са и само най-черногледите няма да признаят, че ги има.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
