Победа за престиж, победа за самочувствие, победа за съживяване. Бихме Португалия с 1:0 и трябва съвсем трезво да отбележим фактите такива, каквито са. Националният ни отбор беше толкова замрял, че никой не го броеше за жив. Паузите в първенството заради супер досадните контроли или квалификации подлудяваха всички. Победата над Португалия със сигурност ще оживи атмосферата. Да биеш един от двамата най-големи на новото време не е малко. Да отчаяш Кристиано Роналдо се отдава на малцина вратари или защитници. Повечето просто гледат отстрани как португалецът ги минава, заобикаля, финтира, прескача и на моменти подиграва, след което вкарва топката там, където трябва. Снощи обаче не успя. Пробва какво ли не - близки удари и далечни удари, удари с глава, изстрели от фаулове, дузпа...Владо Стоянов не се даде.

Владо Стоянов изигра мача на живота си, който със сигурност няма никога да забрави. Късмет имаш в една-две или три ситуации, но неговото не е късмет, а качества. Феновете започнаха да ровят из архивите, за да си спомнят кога за последно български вратар е правил подобно геройство. Някои се сетиха за Боби Михайлов срещу Щутгарт и на Световното срещу Мексико през 94-та или за Джони Велинов срещу Реал Сосиедад. Владо Стоянов има още доста, за да ги стигне, но вчера в Лейрия направи огромна крачка.

Ще се намерят и критици, които да кажат - контрола е, мач без значение, Роналдо го е забравил с последния съдийски сигнал. Забравете тези фенски глупотевици. Роналдо игра на 100 процента, защото за него няма тренировка, контрола или мач в Шампионска лига, европейско или световно първенство. Той иска да бележи, бележи и пак да бележи. А когато не го прави и изпуска първи, втори...шести път, започва да нервничи. Показа го и вчера. Нашият Владо му изпили нервите, хващайки и невъзможното.

Вратарят ни е герой - няма спор. В защита обаче нещата в първите десетина минути изглеждаха отчайващо. Живко Миланов не е за националния отбор. През лятото става на 32 и е добре час по-скоро да се намери друг на негово място. Жиката може да е опитен, но сгреши в почти всички ситуации, в които се опита да изнесе топката. Бавен е. Игра отляво в защитата, което може да го оправдае, тъй като е типичен десен бек. Всъщност, лявата зона на отбраната от години е проблематична в националния. На нея опитахме дори с бразилците Тиаго Силва и Лусио Вагнер. През първото полувреме чистехме топката и минахме центъра два или най-много три пъти. Блясъкът обаче дойде точно в тези моменти, в които организирахме контраатаки. За първи път от години националният отбор беше толкова ефективен при контраатаките. При едната стана гола на Марселиньо, а при другата Мишо Александров подаде към Рангелов, който беше на косъм да вкара втори гол. Капитанът Светослав Дяков продължава да прави безброй нарушения. В друг мач, а не контрола, трябваше да бъде изгонен поне три пъти. Няма спор, че хвърля много усилия в дефанзивен план, но всеки негов фаул е за картон. Ивайло Чочев се представи добре, но заради класата и смазващата преса на противника не успя да бъде по-креативен в средата на терена.

Браво на Ивайло Петев. Не тръгна да се надиграва с Португалия. В подобен случай можеше да отнесем и двуцифрен резултат. Прибра отбора и атакувахме на контри. Браво за Марселиньо. Ако е имало критици, нека кажат нещо сега. Бразилецът е свеж полъх в атака, личи се, че борави с топката по малко по-различен начин от останалите. Нека кажем и друга истина - нямаме други играчи, това са. Петев се мъчи да прави от нищо нещо. Който каже, че друг селекционер може да извика други 20 футболисти, ще излъже (стига да не е Венци Стефанов - той може 11 от Славия да нареди в титулярния състав). Изборът на Ивайло е лимитиран, да не кажем крайно ограничен. С този потенциал да победиш Португалия и то като гост е постижение.

"Не сме станали европейски или световни шампиони", каза Ивелин Попов, а Владо Стоянов добави: "Да бъдем по-скромнички". Дано момчетата наистина мислят това, което казват. Ако е така, имат шанс да затвърдят това, за което загатнаха в Лейрия. Победата е престижна, страхотна е, сладка е. Отдавна не сме били някой голям. За последно ударихме Холандия с Любо Пенев преди 4 години. После обаче се поомазахме. Така че нека това да ни е за урок. А и нека не се заблуждаваме, едва ли подобен мач като този с Португалия ще се повтори в следващите години. Съперникът имаше 40 удара към вратата, 11 от които точни, 20 ъглови удара и пропусната дузпа. Шансът обаче често покрива по-малките, тези, които жадуват победата и се трудят. Ивайло Петев и момчетата се потрудиха, оцеляха и победиха. Засега това е важното и нищо друго. Нека се порадваме и дадем шанс на този отбор. Лесно е да ги отпишем и удряме след всеки мач. В Лейрия обаче ударихме ние и показахме, че сме живи и можем да хапем.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ