Жребият е хвърлен, а критерият за ценностите и стойностите в българския футбол отдавна е изхвърлен в боклука. Днес победа над ФК Баку е равна на европейски рекорд, а преодоляването на унгарския Дебрецен ще бъде считано за уникално, велико постижение. За световна величина... Преди години никой не обръщаше внимание на успехи срещу такива отборчета. Тогава летвата бе вдигната високо, а в момента е на няколко милиметра над земята. И който я преодолее, му лепват прозвището евробоец, евроколос, евротитан и така нататък.
Аз обаче смятам, че един краен успех на ЦСКА над Динамо (Москва) ще бъде далеч по-стойностен отколкото такъв на Левски срещу Дебрецен. Нищо, че “червените” ще влязат в Лига Европа, а “сините” – в най-комерсиалния футболен турнир, където финансовите постъпления са далеч повече. Настоящите шампиони на България нямат право на никаква грешка. При препъване срещу унгарците те за пореден път ще си присвоят званието идиотите на Европа. Резилите ще се увеличат, така както обикновено винаги е било. Второ влизане в Шампионската лига обаче ще се тълкува от трезвомислещите фенове като напълно нормален и естествен процес с оглед класата на съперника. Вярно е, че Дебрецен е доста костелив противник, но нека си припомним отново за критерия и за аршина, с който някои люде измерват българските европейски победи. Безспорен е фактът, че Левски извади на два пъти луд късмет при жребия заради стабилния си коефициент. От “Герена” с право ще контрират, че щастието е с тях, след като са поставени заради звездната 2006 година.  През пролетта “сините” достигнаха до четвъртфинал в турнира за купата на УЕФА, а същата есен станаха първия наш клуб, намерил място в Шампионската лига. Опираме обаче пак до аршина. Тогава Левски не срещна нито един силен съперник. Късметът го цапардоса по рамото, след като отборът се справи с противници, намиращи се в дълбока криза. Най-точните примери са италианските Удинезе и Киево. Тъй, че, уважаеми господа, никой не отрича успехите на Левски, но, моля ви, не им слагайте пред тях епитетни етикети от сорта на “уникални”, “исторически”, “вселенски” и “всемирски”.
Сега пред “сините” се открива добрата възможност най-сетне да сложат край на унгарския карък. До момента тимът от “Герена” няма равен, камо ли победа, срещу маджари.  Четири двубоя, четири загуби – първо две от Дожа Уйпещ през 1974 година, а 17 лета по-късно идват и пораженията от Ференцварош.
Това за критерият важи с пълна сила и за ЦСКА. Любослав Пенев, който е мачкал като таран десетки истински исполини, се изцепи, че Дери е труден съперник. И добави, че е доволен от крайния резултат, защото ирландците имали класа. Ами след като самият Любо помага за намаляване височината на летвата, какво да говорим повече...
Както вече споменах, победа над Динамо наистина ще значи нещо в историята не само на ЦСКА, но и на клубния ни футбол. Московчани, които са еквивалент на родния Левски, са най-тежкият възможен противник в сравнение с тези на Левски и Литекс. Въпросът е дали “червените” имат сили да прекършат динамовци. Поне от това, което показва отборът до момента, надеждата като че ли е малка... Крайно време е обаче ЦСКА да напомни за себе си, колкото и химерично да звучи. Илюзията се увеличава, поглеждайки статистиката, която показва, че “армейците” никога не са елиминирали руски клуб.
Литекс пък ще трябва да докаже, че БАТЕ Борисов може да си намери и български майстор. Мачовете с беларусите са сериозен тест за Мъри, който има шанс да извърши това, което бившият му тим, Велислав Вуцов и Емил Велев не можаха.
От трите ни отбора “оранжевите” имат най-сериозни шансове. Плюс за тях е най-вече сериозният спад във формата на “трактористите” от Беларус.
Апропо, преди десетина дни научих, че в Дебрецен се намирала най-голямата кланица за говеда в Унгария. Няма никакъв подтекст, повярвайте ми. Просто една моя позната е ветеринарен лекар, стана въпрос за Дебрецен, тя ми показа статия и толкоз...Ето, че днес вторият по-големина в страната град отново се появи в родните медии. Този път темата не е рогатият добитък, а мачовете с Левски...
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ