Помните ли как Христо Стоичков въздъхна облекчено, когато взе в ръцете си „Златната топка“. Реакцията му беше естествена, искрена, огромното напрежение излезе от душата му, за да се настани там насладата. И онова неописуемо чувство, че си стъпил на най-високия връх.
Всичко това се случи на днешния ден преди 29 години в Париж. Ицо току-що бе попаднал във футболния рай, а някои – в ада, катурнати от стоящата в ръцете му топка на „Франс футбол“. В ада на завистта, че, видите ли, някакъв си там цесекар е №1 в Европа. Тези някои, иначе уважавани и достойни в професията люде, трудно преживяха най-големия индивидуален български триумф в цялата история на най-популярния спорт у нас. Сън не ги хващаше, място не ги побираше.
И се започна една „синя“ тирада и кампания. Какво ти цяла неделя, какво ти цели седмици и месеци. Години наред.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Първо взеха публично да тръбят, че Стоичков не бил най-добрият, а най-титулуваният. Интересно, излиза, че „Златната топка“ не се връчва на най-добрите , а ей тъй – по симпатии.
После в ефир – сутрешен, обеден, вечерен, след полунощ и по първи петли, се заредиха сравнения, за да ни докажат, че в чисто спортно-технически план Стоичков е по-слаб от Георги Аспарухов. Показател по показател, точкуване и сбор показваха, че Гунди е над Ицо според „синята“ математика.
Гунди, да. Точно така. Да си дойдем на думата. „Сините“ извадиха най-големия си коз, опитвайки се да докажат (най-вече на себе си), че той е над Христо.
За да дойде след това сублимният момент, в който бе организирана анкета, която определи Георги Аспарухов за футболист №1 на България за ХХ век, а Стоичков остана втори. Невиждано и нечувано удовлетворение завладя „сините“ души. И те, като Ицо, въздъхнаха облекчено.
Не толкова, че Гунди е първи, а че онзи е втори. Успехите на Камата така ги бяха проболи, че бе крайно време да промият раните си.
Тук е важно да направим само едно, но ключово уточнение. Въпросната анкета бе под егидата на вестник. На „Нощен Труд“. В нея участваха само чрез писмен вид първоначално журналисти, футболисти и треньори, а след това и читатели – общо не повече от 2-3 процента от футболната общественост. Вероятно недостатъчно, за да се счита за национално допитване.
Не е проблемът, че Гунди е спечелил анкетата, макар че….
Проблемът е, че „сините“ не уточняват, че допитването е организирано от вестник. Най-точно би било да се пише така в статистически данни и статии: Георги Аспарухов, футболист №1 на България за ХХ век според анкета на вестник „Нощен Труд“. Нищо срещу вестника. Напротив.
Знаете ли защо „сините“ избягват да уточняват кой е организирал анкетата? Защото победата олеква. Наистина нищо срещу „Нощен Труд“. Напротив. Но фактът, че е вестник, фактът, че не са участвали в допитването много повече хора, прави успеха по-малко значим. Друго си е да е под егидата на държавата, на БФС, на спортното министерство, на ПФЛ.
Оправданието, че когато се говори за „Златната топка“ и също не се споменава често учредителят й, не важи. Извинявайте, но това е традиционна анкета, за която всички знаят кой е нейният автор – „Франс Футбол“. Но „синята“ интелигенция си знае своето – Стоичков трябва да е вечно втори в пълните й очи и в празните й ръце. Не, приятели, не казвайте на червеното синьо. Никой не омаловажава вашето синьо – 7:2, 7:1, деветте поредни победи, обратите „Хей, чуй“. Но не омаловажавайте най-червеното.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ