Ивет Лалова остана на 11 стотни от финала на 200 метра. Въпреки това тя не спира да е позитивно настроена и допълни, че деветото място я мотивира още повече.

„Мога да кажа, че съм щастлива и мотивирана. Публика и дъжд – това са думите, с които мога да опиша Световното в Лондон. Това, с което ще запомня Световното, е тази невероятна публика, която изпълваше стадиона сутрин и вечер. Чух статистика, че на първата сутрешна сесия в Москва преди 4 години е имало 1500 човека, а на първата сутрешна сесия тук в Лондон е имало 60 000 души“, каза Ивет Лалова пред Нова телевизия.

Що се касае до 11-те стотни, които я разделиха от финала, Лалова каза: „Няма как да не съм разочарована. Толкова дълго се чака за това първенство, толкова труд, пот, сълзи са били жертвани за това бягане. Бях повече от сигурна, че ще намеря място във финала. В Пекин се класирах седма, в Рио осма, сега съм девета. Хем си там, хем си много далеч, защото не си във финала. Тези момичета, които ме лишиха от влизане във финала, не представляваха кой знае колко голяма заплаха за мен преди Световното. Но това е състезание, всяка стотна, всяка хилядна е важна. Най-големите фаворити могат да загубят даже за по-малко от стотна. Не смятам, че мога да имам по-голяма мотивация в момента след това докосване до финала и оставане извън него“.

„Моят треньор не ми каза нещо особено преди бягането. Той ми каза само, че съм готова. Аз знаех, че моето влизане в този финал е много рисковано, защото уцелих най-силния полуфинал. Имах две фаворитки и знаех, че в най-добрия случай мога да се класирам трета и да вляза по време, което винаги е риск, защото така нямаш контрол. В случая нямах късмет, но аз дадох максимума. Щастлива съм, че отново съм в топ 10 на световния елит“.

„Симоне ми каза, че не се съмнява нито за секунда в мен. Другите бягаха малко по-силно. Моята програма след всяко състезание включва връщане в България. За мен тези връщания са въпрос на уважение към вас, журналистите, към феновете и моето семейство, също така към федерацията по лека атлетика и Министерството на спорта, на които съм много благодарна и задължена за моята подготовка. Тя е благодарение на тях. Затова искам да се прибера дори за малко и да кажа едно благодаря. Мисля, че ще направя още няколко старта, за да развия един резултат на 200 метра, който смятам, че е по-силите ми, а за съжаление тук не можа да се види – дали заради условия, или заради напрежение. Моята мотивация е по-голяма от всякога, смятам, че има още много какво да покажа и да дам“, добави най-бързата бяла жена.

На въпрос, как продължава да бъде винаги усмихната, чаровната спринтьорка каза: „Може би щастието е тайната на усмивката ми. Вътрешно в себе си имам покой. Зная какво съм постигнала и какво ми е коствало. Може би сама оценява труда си.“