"9 милиарда лири! Струваше ли си", запита преди 20 дни английският в. "Таймс", цитиран от в. "Труд". Това се случи в навечерието на откриването олимпийските игри.
"С тази сума можеш да пратиш 6 мисии на НАСА на Марс. Да купиш всички замъци и имоти на кралица Елизабет II из Великобритания." Така пишеше в материала.
Днес никой в Англия не си задава този въпрос. Дори и общата сума на разходите да надхвърли планираните в бюджета 9,3 милиарда лири (11,8 милиарда евро), на британците не им пука.
"Няма как да сме пръснали пари на вятъра - обобщи лорд Себастиан Коу, шефът на организационния комитет. - Пари, дадени за олимпиада, не са похарчени напразно. Тези игри ще възпитат и вдъхновят поколения британци."
"Поклонете се всички", призова в. "Гардиън" след церемонията по закриването. На нея огънят бе предаден на Рио де Жанейро, домакин на следващата олимпиада през 2016 г.
"Светът е единодушен - игрите бяха велики - пише в. "Сън". - Абсолютно невероятни! Горди сме!"
В колонката си във в. "Телеграф" лондонският кмет Борис Джонсън написа: "Всички скептици за олимпиадата бяха опровергани. Лондон показа страхотното си лице. Игрите не ни промениха, те доказаха това, в което отдавна не бива да имаме съмнение - ние сме хора, които умеят да правят нещата добре."
А изданието прогнозира, че в следващите месеци и години в столицата ще има бум на бебета, кръстени с иначе неособено популярното в страната име Борис. Толкова популярен вече е градоначалникът.
Лондон е урок за бъдещи и предишни домакини на игрите. След тази олимпиада няма да останат "бели слонове" - неизползваеми и фалиращи обекти и бази, построени само за едно събитие. 257 хиляди от общо 745 хиляди седалки из олимпийските зали и стадиони ще бъдат демонтирани и съоръженията ще станат достатъчно компактни, за да бъдат използвани за не толкова мащабни събития. От 34 обекта само 8 са постоянни, останалите бяха временно построени за олимпиадата. Разликата е, че Лондон взе мерки не само за зрелище на игрите, но и за наследството след тях.
Олимпийският стадион ще бъде с намален капацитет. Вероятно от 80 000 сега ще бъде редуциран само до 50 000, колкото изискват нуждите на "Уест Хем" и "Тотнъм" - двата клуба, опитващи се да спечелят право да играят на него във Висшата лига.
За сравнение - за олимпиадата преди 8 години Атина построи 36 изцяло нови обекта. Струваха 12 милиарда евро, повече от игрите в Лондон. Но замислената схема с отдаването им под наем след това, пропадна. Сега повечето са покрити с графити, фалирали и изоставени. Само за 2005 г. поддържането им от държавата е струвало около 100 милиона евро. Нерентабилно.
Същият проблем имаше и Пекин, където само 12 от 32-те арени за олимпиадата (2008-а) се използват и след игрите. Само Водният куб, арена на плувните битки в Пекин, е регистрирал загуби за 1 млн. евро за 2011 г. Просто е неизползваем, когато няма голямо глобално събитие като световно първенство.
Урокът на Лондон явно е добър. Домакинът на следващата олимпиада Рио де Жанейро планира да построи само 9 постоянни арени за игрите. Останалите ще са временни съоръжения. А Мадрид, кандидат за шоуто през 2020 г., чертае план с 6 постоянни арени.
Историята учи.
А Великобритания едва ли ще се пита пак "струваше ли си". Коу го каза - струваше си!