Двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева, която не успя да се класира за финала на спортната стрела с пистолет на 25 метра на Олимпийските игри в Лондон, сподели, че не е осъзнавала какво става по време на стрелбата и се е чудила защо удря толкова осмици.

Ето какво каза пред българските медии Гроздева, след като точка не й достигна за участие на финала:

- Мария, първият ти коментар?
- Никога не съм имала толкова емоционално и странно състезание. Много съжалявам, че не успях да вляза във финала, защото в него всичко може да се случи – две-три точки за 20 изстрела бърза стрелба могат да се стопят и да напредна още. А мога и да остана назад, но две-три точки са нищо. Жалко, че не издържах и не можах да се класирам, но наистина за последните пет изстрела се притесних много. Първият го изпуснах, не внимавах, не го направих добре и след това всичко приключи. Психически се измъчих много.

- Какво стана в прецизната стрелба?
- Всичко дойде от там. Видяхте какво стана, но и аз не разбрах защо. И аз не мога да ви кажа. Разбирате ли – стрелям перфектно и не мога да повярвам, че виждам осмица на екрана. Казвам си: "Сигурно нещо съм го проспала този изстрел". Пак стрелям, гледам, внимавам, пак всичко минава добре и пак гледам – осмица. При нас се познава – след изстрел като задържа горе оръжието, по отката се вижда дали съм направила грешка. За мен всичко беше перфектно. На следващия изстрел пак осмица и казвам: "Боже, Господи, нещо става". Започнах да се чудя и не смея да коригирам. Толкова голяма разлика не е възможно. След което дойде десетката. Но тя е стреляна по същия начин, както и осмиците. Мисля си, че сигурно от мен са били грешките и ще трябва да се поправя. Ще взема нещата в ръце, обаче отново четвъртия и петия пак отидоха там. Не знам какво се случи...

- Кога за последен път си стреляла толкова осмици?
- По една осмица може да пускам в състезание, но за цялото състезание. Четири в една петица това е просто... Вие отстрани го виждате колко е слабо, ами аз? Представяте ли си какво нещо е това. Това беше краят за мен. А как добре почнах. Направо – кеф.

- Ти реално имаше най-слабата серия от всички, но и беше единствената с три стотици...
- Започнах много с притеснение, но на мен в определени случаи притеснението ми помага. Не се плаша от това, че се притеснявам, защото успявам да го овладея и точно в този момент да внимавам, макар да усещам, че пулсът ми ще изхвръкне. След това постепенно тръгнах надолу – деветки, деветки, но те бяха осъзнати грешки. Докато в последната серия не работих по-различно, нагласата ми не беше по-различна. Да кажеш, че на всяка цена ще гоня десетката – нищо такова. Напротив – стрелях спокойно, внимателно. Не мога да си го обясня. Никога не търся причината в друг, освен в себе си, но този път някак си усещам, че не е в мен. Как - аз съм на олимпиада, стрелям последни пет изстрела! Как няма да разбера как са се случили!? Не един и два, а цели четири. Не мога да не ги разбера. Което ще рече, че нещо се случи. Оръжейникът провери оръжието и там не е причината. Къде съм гледала.. Стрелям с диоптър. Просто нещо се случи. Това е такъв срив.

- Преди бързата стрелба почувства ли се освободена, че няма какво да губиш?
- Стрелбата стана уникална, защото наистина нямаше какво да губя, но беше късмет. Съсредоточих се, обаче наистина след прецизната знаех, че съм загубила всичко и състезанието за мен приключи. И сега, като имах шанс за финал, толкова се радвах, но нещо се изхабих. Толкова емоционално подходих. Не можах да запазя концентрацията за една деветка по-малко.

- Откога не си стреляла толкова прецизно на бърза стрелба?
- Само на тренировки съм постигала такива резултати. Много, много отдавна, примерно преди 10 години, имах 298 точки. Но 299 точки на състезание никога.

- Валери каза, че си поплакала между двете стрелби?
- Много, много. Много ревах. То си е за рев. Толкова години...

- А сега какви са емоциите?
- Пак ще ревна... Сега вече край, всичко свърши.

- Свърши за тази олимпиада?
- Аз имам и финал на световна купа в Тайланд в края на октомври съм се класирала на въздушното оръжие с третото място от Мюнхен. Като се прибера ще почивам, ще тренираме за финала. Всъщност състезанията продължават. Но става все по-трудно (разплаква се).

- Рио де Жанейро виждаш ли го на хоризонта?
- Естествено, ако не го виждам, ще се откажа. Но трябва да ни е подредена годината. Като не ти подредят годината, няма как да се бориш за квота. Целият ти живот отива в някакви разправии, в интервюта, този казал нещо, оня направил друго. Така живяхме тази година. Факт, че успях да направя едно прилично класиране, защото можех да съм много назад.