Щангистката Милка Манева, която зае пето място в категория до 63 килограма и стана най-предно класираният български спортист от началото на игрите в Лондон, заяви, че съжалява за пропуснатата възможност за бронзов медал.

27-годишната състезателка остана на 3 кг от третата в крайното класиране Кристин Жирар от Канада, след като не успя да изтласка 234 кг в последния си опит. Манева сподели, че в кариерата си е вдигала и по-голяма тежест.

Как почувства състезанието след 4 години отсъствие?
Бях уверена. Пето място на олимпиада е добре, ако погледнем въпроса от тази страна. Ако погледнем, че имах шанс да спечеля медал и не можах да се преборя – не е добре. Тъй че на едно състезание може и по-добре, може и по-зле и аз съм по средата.

Тези 134 килограма в последния опит вдигала си ги?
Вдигала съм 135 кг един път. Имам 132-133. Мисля, че можех, но не се получи. Дадох всичко от себе си.

В първото движение последният опит как го почувства?
Имаше много опити преди мене, много чакане, изстинах – на състезание винаги може да се случи подобно нещо. Трябва да се преодоляват тези неща, но аз не успях. Вдигала съм 105-106 кг. Можех да ги изхвърля, имах силата, но на състезание всичко се случва.

Плюс това изглеждаше, че искаш да си гарантираш ниските тежести?
Тактиката беше да си вържем първите опити, а оттам нататък да атакуваме нагоре. Разбира се в последните опити идеята беше да се атакува медал, ако има шансове.

Изправи се в последния опит и треньорите ти викаха "Не бързай"?
Щангата толкова ме смачка, че просто нямах сили да я избутам нагоре. Моя техническа грешка.

Какво мислиш за тази публика?
Публиката е уникална, няма такава публика. Като атмосфера не съм виждала никога никъде. Страхотно е 8000 души да викат за теб.

Конкуренцията как ти се струва?
Канадката ме изненада, защото очаквах малко по-слабо да се представи, но тройката е ясна. Рускинята беше "толкова зле", защото е контузена. Не знам какви чудеса щеше да направи, ако не е контузена.

Има ли адреналин в теб да продължаваш?
Да, адреналин винаги има. Щангите са моят живот, но не съм мислила какво ще правя. Досега мислех за олимпиадата, като мина ще му мисля. Тя мина, отсега нататък ще мисля по този въпрос.

Този успех вероятно е те амбицира?
И да, и не. Яд ме е за това трето място, което изпуснах.

Георги Филипов, специален пратеник на “Дневник”