Днес един космополитен човек и спортист ще изиграе последното си съчетание в последното си състезание на последната си олимпиада. Разбира се, че става дума за големия, за великия гимнастик Йордан Йовчев. В този последен за него финал на халки на игрите в английската столица може би за първи и единствен път в неговата епохална кариера резултатът ще остане на втори план. Защото той постигна и направи неща в изминалите 20 години за световната спортна гимнастика, които безспорно го превръщат в едно от най-великите имена не само в този спорт, но и в цялостната история на олимпийското движение.

 

Данчо е първият гимнастик, който участва на шест олимпиади – от 1992 година в Барселона до Лондон 2012. Завоювал е 4 олимпийски медала: един сребърен и три бронзови. Два пъти е двоен световен шампион на земя и халки на първенствата в Гент и Анахайм през 2001 и 2003 година. Двоен световен вицешампион е от Дебрецен през 2002-ра. Да не изброяваме златните му отличия от европейските първенства, десетките индивидуални награди в България и по целия свят.

 

Йовчев винаги е побеждавал безапелационно, категорично и красиво, а когато е губил, го е правил с достойнство и уважение към своите противници. Дори когато е бил жестоко ощетяван и ограбван, както на олимпиадата в Атина преди 8 години. Тогава съдиите унижиха Данчо, отнемайки му заслуженото злато на халки, подарявайки го и правейки реверанс на представителя на домакините Димостенис Тамбакос. Но като велик спортист и човек, българинът прие субективното решение на арбитрите с високо вдигната глава и благодари на публиката, която със заслужените аплодисменти показа на целия свят кой е истинския шампион.

 

Затова днес, когато от сцената предстои да слезе един артист от световна величина, на зрителите в залата и на нас, милиардите пред телевизорите, не ни остава нищо друго освен след края на съчетанието на Йовчев да станем на крака и с мощни ръкопляскания да поздравим и да изпратим този гений на спорта. Да благодарим освен това на Бог, че ни е направил съвременници на такова епохално име, което за огромна радост е наш сънародник. Което ни изправяше на крака и ни караше със сълзи на очи да пеем заедно с него „Мила, Родино”, да му стискаме палци и да целуваме мониторите след неговото поредно изпълнение и успех. Което, наблюдавайки го по време на състезание, си представяхме, че слушаме „Малка нощна музика” на Моцарт или пък че наблюдаваме поредния шедьовър на Леонардо да Винчи. Но заедно със задължителното „Благодарим ти, Маестро”, непременно трябва да обърнем вниманието на президента на Международния олимпийски комитет Жак Рох, който, след като награди феноменалния американски плувец Майкъл Фелпс за неговите изключителни постижения, трябва да направи същото и с българина Йордан Йовчев. Човекът и спортистът, който доведе световната гимнастика до нови измерения, а той самият се превърна в идол за милиони, в епоха и легенда и едно от най-обичаните и уважавани имена в света!