Жоро много
почиташе
баща ми,
той му беше идеолог, взе го още без средно образование, вкара го в тогавашния ВИФ "Георги Димитров". С една дума направил е доста неща за него, но пък и Янакиев винаги ги е признавал", споделя пред екипа ни синът на Йордан Топлодолски - Илиян, който също е един от най-близките хора на починалия бивш шеф на родния автомобилизъм. Съдбата не е случайно нещо, казват хората и добавят, че си знае работата. "Жоро почина от рак като своя идеолог Данчо Топлодолски, какво нещо е животът?!", споделят близки до Янакиев. Още като състезател той кара в клас 125 кубика и се представя не лошо. След това е треньор на националния отбор на писта, а през 1978-79 става председател на мотото. Стигаме и до 1980 година, когато поема управлението на българската федерация по автомобилизъм. И от тогава до края на 2011 година, почти 32 години. Именно затова се шегуваха, че само той, патриарх Максим и Иван Славков-Батето са вечни. Точно с Батето - Георги Янакиев, е голям приятел, нямат чет и брой историите им, прекарани и с Павел Щърбанов (един от доверените хора на Батето през годините, бивш спортен директор на БОК и секретар на федерацията по ски). Бившият автомобилен шеф е точно като Славков - бохем, обича компаниите, не пропуска да пийне по чашка-две с приятели, както и да се повесели. По социализма малцина и избрани са тези, които се ползват с по-друго отношение от властта. Един от тях безспорно е Янакиев. За него близки си спомнят, че е душа човек, толкова е изкусен във воденето на разговори, че може да те купи и продаде за минути. Винаги е успявал да извлече максимума от хората, с които завързва контакти и приятелства. "Беше не професор, а академик в това отношение. Никога не се е пъчил, че е нещо голямо въпреки че е постигнал много в спорта. Той караше редовно ски с Андрей Луканов, например по два пъти в седмицата, а след това можеше да седне и да говори и яде на една маса с най-обикновения човек.Нямаше равен
в отношенията
с хората",
разказват негови приятели от Самоков пред нашата медия. Една от първите мечти на Янакиев като млад ръководител на мотоспорта у нас е да доведе кръг от световна купа в България. Постига го през далечната 1980 година, когато Самоков събира световния елит на този спорт. Над 80 хиляди души блокират целия град още два дни преди самото състезание, за да наблюдават най-добрите пилоти от бившия соцлагер, спомнят си по-стари запалянковци на моторните спортове. Следващата му цел е леко-полеко да се издигне в структурите на международната автомобилна федерация (ФИА). Влиза в организацята благодарение на познанството и приятелството си с грък, който лобира за него. След това е избран за почетен вицепредседател на ФИА - пост, който едва ли скоро време друг българин ще заема. През цялата си кариера Георги Янакиев беше и любимец на нежния пол, жените го харесваха, но той имаше една единствена, на която държеше изключително много. Евка Григорова е моторът на семейство Янакиеви, без нея едва ли Георги щеше да бъде това, което беше преди да си отиде от този свят. Евка и до ден днешен се справя без проблеми със семейния хотел на Боровец, който имат от години. Постоянно се трупат нови и нови задачи и въпроси за разрешаване, но нито един от тях не затруднява госпожа Янакиева. Лично тя като текстилен инженер участва в оформянето и дизайна на клуб хотел "Янакиев". "Това е тяхната фамилна лудост и гордост. Лудост, защото хотелът не е малък, разходите и заемите им бяха доста сериозни, но Георги винаги е бил непоправим оптимист и вярваше, че всичко ще се подреди, ако имаш желание и се бориш", споделят източници на "ШОУ". Съпругата Ева Григорова навремето е имала възможност да направи и солидна политическа кариера, но се е отдала на брака и Георги. Мнозина си спомнят, че по времето на социализма тя е била
четвърта по
ранг в структурите
на БЗНС.
"Тя е изключително умна, интелигентна и добра жена. Умее да изслушва всеки, не знаем с някой да се е скарала и да е влязла в конфликт", разказват жители на Самоков, които познават семейство Янакиеви. Двамата с Георги Янакиев имат само един син - Георги Янакиев-младши, който пое по стъпките на баща си и допреди 4-5 години беше част от автомобилизма. Още на едно от първите си състезания в Рали България Гого се обръща два пъти по таван, не е трениран добре, няма достатъчно опит. До него сяда един от най-добрите тогава навигатори и го вкарва в правия път. Баща му Янакиев-старши започва да се радва на успехите на сина си, но двамата често влизат в спорове по различни теми. Синът често демонстрира своенравния си характер, иска да постига всичко сам, за да не се чува познатото "Това е така и така, защото той е синът на Жоро Янакиев". Най-голямата мечта, която Янакиев сбъдна приживе, бе че докара световния рали шампионат на територията на България. През 2010 година най-добрите пристигнаха у нас и изпълниха това, за което Георги бе работил в последните 15 години. У нас се събраха светилото в автомобилния спорт Себастиен Льоб, бившият пилот от Формула 1 Кими Райконен, Дани Сордо, Петер Солберг и други. Според всички чужди мнения организацията на Рали България, което тогава бе част от световния рали шампионат, е била безупречна. "Освен мечта това беше и огромна отговорност. От доста време се готвим затова и аз съм доволен, защото щях да поема цялата отговорност, ако това не се беше случило по този начин. Обрах и активите, и негативите, защото, когато се говори за това рали, името за хубаво и за лошо е Янакиев", споделя дългогодишният шеф на Рали България и председател на автомобилизма у нас. Някои казват, че още по-голямата му мечта е да види
състезание
от Формула 1
в нашата страна,
но с годините това се превръща в утопия. Още през 80-те години започват първи сондажи за изграждане на писта за Формула-та, като дори имало първоначална подготовка около местността Карандила над Сливен. Постепенно обаче останалите мощни икономически държави правят чудеса и успяват да вземат състезания за разлика от България, която остава на заден план. Приятели на Георги Янакиев споделиха, че през живота си е бил благодарен на няколко души, един от които вече стана ясен - Йордан Топлодолски. Другите са Антон Антонов - първи зам.-председател на автомобилизма, Иван Стайков - бивш ректор на ВИФ, както и на Димитър Альоков (дойен и дългогодишен член на техническата комисия към федерацията). Голямата любов на Георги Янакиев освен моторите и автомобилите е ските. Може би съдбата отново си знае работата, след като го събира още по-близко с легендарния роден скиор Петър Попангелов, на когото е кум. Именно покрай него Янакиев се запознава с Ингемарк Стенмарк и останалите звезди. До последния си дъх бате Жоро, както го наричат, е до автомобилния спорт. Въпреки че се бори от около година с коварната болест, не престава да ходи по няколко часа на работа. В последните 7-8 месеца започва да посещава химиотерапии, които го изтощават до краен предел. Така и не иска да се лекува в чужбина, тъй като вярва в българските лекари. Ракът на лимфите обаче бързо го стопява и в последните седмици не прилича на себе си. До последно обаче Георги Янакиев не спря да се шегува и да бъде до спорта.
Лека ти пръст, бате Жоро!
