Олимпийските игри в Париж приключиха и на церемонията по закриването им щафетата бе тържествено предадена на следващия град домакин, Лос Анджелис, където през 2028 г. за трети път ще се проведе най-голямото спортно събитие на планетата.

Том Круз скочи от покрива на „Стад дьо Франс“ и възседна мотоциклет, понасяйки олимпийския флаг от улиците на френската столица (предполага се) чак до Ел Ей, като част от този път спортна мисия. За четири години тя трябва да стане възможна в град, който отново ще посрещне олимпийски игри след 44 години пауза, а междувременно посреща всичко, за което човек може да се сети като събития от спорта, културата, шоубизнеса и т.н.

 „Градът на ангелите“ няма историята и културните традиции на Париж, но пък има Холивуд, а с типична американска самоувереност, тамошните хора твърдят, че в Холивуд може да се направи абсолютно всичко.

Какво знаем днес за игрите през 2028 г., които ще се проведат между 14-и и 30 юли? Те ще бъдат проведени две години, след като САЩ ще домакинстват на Световното по футбол заедно с Мексико и Канада. За олимпийските предизвикателства на слънчева Калифорния разказва сайтът на букмейкъра, който спонсорира ЦСКА и още няколко родни клуба и федерации.

Кои спортове ще влязат програмата?

Предвидени са малко повече от 50 спорта и над 800 отделни спортни събития. В Лос Анджелис 2028 ще видим следните нови (и не толкова нови) за летни олимпийски игри спортове:

Крикет. Не е бил част от Олимпийски игри от фарсова олимпиада в Париж през 1900 г. В Ел Ей почти сигурно ще фигурира с разновидността Т20 (Twenty20). Това е най-кратката версия на играта, при която всеки отбор има максимум 20 овъра. Оттам времето на провеждане на мач се съкращава значително и става възможно спортът да попадне в състезание като Олимпийските игри.

Лакрос. И той бележи завръщане след повече от век. Счита се, че лакросът е един от най-старите известни спортове и корените му са в популярна игра на коренните жители на Северна Америка. Доста популярен е в Америка, най-вече на колежанско равнище. Това е отборна игра, в която състезателите използват дървени стикове с мрежичка в единия край, с които състезателите си улавят и си подават малка гумена топчица. Целта е да се отбележи гол във врата, която много прилича на вратите в хокея на лед. На игрите обаче лакросът ще бъде представен с нов формат – с по-малко състезатели в отбор и с по-кратко времетраене на мачовете.

Бейзбол и софтбол. Не присъстваше в Париж, а завръщане в Града на ангелите е напълно обяснимо, тъй като е сред най-популярните спортове отвъд океана.

Скуош. Един от спортовете, практикувани от мнозина в свободното време като кардио-тренировка и забавление. Очаква се да дебютира, след като от години се лобира за попадането му на Олимпийски игри.

Флаг футбол. Нов спорт за олимпийските игри и първо присъствие на американския футбол в тях, макар и с „по-леката“ му разновидност. Нарича се „флаг“, защото на кръста на всеки състезател се поставя платнени ленти и целта на противниковия отбор е да издърпа тези ленти, което е знак, че играчът е блокиран и напредъкът му по терена – спрян. Флаговете заместват ужасяващите физически сблъсъци от оригиналната версия на този спорт и го правят възможен за практикуване без специална предпазна екипировка. Играе се на по-малък терен и от по-малко на брой състезатели в отбор. Звезди от Националната футболна лига (НФЛ) на САЩ обаче няма да има, съвсем други хора играят флаг футбол, пък и по това време отборите от НФЛ са в предсезонна подготовка.

Като част от игрите ще останат и някои нови спортове, въведени в Париж, като сърфинг, скейтбординг и спортно катерене.

Кои спортове остават извън борда?

Още не е потвърдено официално, но боксът изглежда ще остане извън сметките. За това се говори отдавна, а споровете между Международния олимпийски комитет (МОК) и Международната боксова асоциация (IAB) изглеждат непреодолими, особено след скандалите в Париж и това прави провеждането на нормален олимпийски боксов турнир невъзможно. Към причините може да се добави и бездруго спадащата популярност на аматьорския бокс.

Също така, за съжаление и на българския спорт, не изглежда, че каратето ще се завърне в олимпийското семейство.

Донякъде е изненада, че възникналият в САЩ брейкинг (брейк данс) е задраскан за Ел Ей, след парижкия си дебют, но може би и не съвсем, след като повечето от най-големите имена в този спорт-изкуство не взеха участие, а това, което видя публиката във френската столица изглежда не впечатли особено.

Стадионите, залите, съоръженията

Организационният комитет на игрите в Лос Анджелис твърди, че откъм база градът е почти готов, трябва само леко надграждане и реконструкции. Не се планира изграждането на нито едно напълно ново съоръжение с трайна конструкция от „кота нула“.

Подобно на Париж 2024 и на световното първенство по футбол в Катар, част от съоръженията ще бъдат временни конструкции.

Добрият стар олимпийски стадион – „ЛА Мемориъл Колизиъм“, част още от Игрите през 1932 г., и сърце на тези от 1984 г., отново ще бъде използван – за леката атлетика. Само ще бъде леко обновен.

Напълно логично – плажният волейбол ще се играе на реален плаж.

Свръхмодерният SoFi Stadium в предградието Ингълууд, един от най-скъпите стадиони в света, ще бъде арена на няколко спорта, а новото е, че там само за Игрите ще бъде построен и комплекс за плувните спортове.

Студентските общежития на двата най-големи местни университета – Университета на Южна Калифорния (USC) и Калифорнийския университет (UCLA), ще се използват за олимпийско село, а на техните бази ще има състезания и тренировки.

Най-голямото предизвикателство

Когато през 2017 г. най-големият калифорнийски град спечели домакинството, обеща, че игрите ще бъдат щадящи природата, потребяващи устойчива енергия, екологично чисти и т.н. Първото условие е да се избегне голямо строителство и то явно ще бъде спазено, предвид и огромната спортна база, с която градът разполага.

Второто обаче е доста по-трудно осъществимо – обещанието за минимално използване на автомобилен транспорт за сметка на обществен, при това изцяло електрически.

Местната управа представи проект, който предвижда разширяване на железопътната мрежа, който освен да обслужва Олимпийските игри, ще реши някои от проблемите на целия град и предградията му. Засега обаче той е замразен, като вместо него се говори за увеличаване на автобусите – най-простото решение, но според жители на града - съвсем не най-удачното.

Проблемът идва от това, че Лос Анджелис се разпростира на огромна площ – 71 км от най-северната до най-южната точка, и 47 км от най-източната до най-западната. В самия град и предградията живеят над 13 милиона души, а ако се включи целия окръг – над 18 млн.

Обобщено, транспортът за всички по време на Игрите – спортистите, техните екипи, доброволците и туристите, се очертава да е голямото предизвикателство за Организационния комитет, заедно с престъпността и огромния брой бездомни хора.

Бюджетът

Той възлиза на близо 7 милиарда долара. Без на този етап да се представя подробна разбивка, ясно е, че най-много средства ще отидат за транспорт и подобряване на пътната инфраструктура, при условие, че няма да се прави нищо грандиозно по спортните обекти. Много вероятно обаче е крайната сума да надхвърли предвидената стойност.

Какво се случи на предишните Олимпийски игри в града?

На Лос Анджелис не му върви особено като домакин. Предишните две издания на Летните игри в Града на ангелите бяха белязани от събития, които останаха далеч отвъд възможностите на организаторите.

През 1932 г. форумът минава под знака на Голямата депресия, така всичко е в по-малки размери – по-малко дни, по-малко спортове, по-малко състезания и спортисти.

Върху Игрите през 1984 г. пък продължава да тегне клеймото на Студената война, те бяха бойкотирани от 14 държави от бившия социалистически блок. Сред тях беше и България, а колоната водеха СССР, ГДР, Чехословакия, Полша, Унгария, Куба…

Не се подчиниха единствено Югославия и Румъния, останалите проведоха турнири в отделните спортове, наречени „Дружба 1984“. Така Олимпиадата бе изключително успешна за румънците, те заеха второто място в класирането по медали с цели 53 отличия (20 златни, 16 сребърни и 17 бронзови), отстъпвайки единствено пред САЩ – 174 медала (83 златни, 61 сребърни, 30 бронзови). Третото място бе за тогавашната ФРГ (59 медала), Китай тогава бе „едва“ на четвърто (32), нататък следваха Италия, Канада, Япония, Нова Зеландия, Югославия, Южна Корея и т.н.

Светът днес е не по-малко сложно място. Париж се изправи пред много трудности, но някак (с малки охлузвания), мина през тях. Направиха го самите спортисти. В Ел Ей се надяват и ангелите да бдят над града след четири години.