Университетският преподавател по международни икономически отношения, а същевременно състезател и треньор по кикбокс Иван Ангелов използва профила си във „Фейсбук“, за да направи изключително детайлен анализ за причините, позволили допускането на боксьорките Иман Калиф (Алжир) и Лин Ю-Тин (Тайван) на Олимпийските игри в Париж. Неговата публикация е от вчера, но придобива още по-голяма стойност след днешната скандална победа на азиатката на българската представителка Светлана Каменова.

ПУБЛИКАЦИЯТА НА ИВАН АНГЕЛОВ
"О-Олимпиадаа, жълта лимонаада, раз-два-три, СТОП!"

Казвал съм го и преди - политизацията на сфери като спорта (или изкуството) не е от днес или вчера, но това на което ставаме свидетели в последно време, придобива по-грозен вид от всякога!

Въпросът е: кога казваме "СТОП!" ?

Къде теглим чертата? Кога прекрачваме границата на идеите за либерализъм и толерантност и преминаваме в откровена циничност, нарушение на всякаква логика, принципи за равнопоставеност и дори безопасността за човешкото здраве и живот? Обръщам внимание, че тук не става дума за паради, протести, други неформални течения, а за формално, институционално организирано, спортно мероприятие от най-високо ниво в света - Олимпийските игри!

Много мои колеги и приятели, както от сферата на спорта, така и от академичното поприще се изказаха във връзка със скандалите от Олимпиадата в Париж. Шепа журналисти у нас посмяха да нарекат нещата с истинските им имена, докато мейнстрийм медиите остават верни на принципите за "политкоректност" и преди всичко на източниците си на финансиране.

Не мога да остана безпристрастен и безгласен по отношението на случващото се, като човек който:

1) е вече над 15 години в бойните спортове като състезател, 6 от които и треньор;

2) работи като анализатор в сферата на международните отношения и геополитически процеси и следи от над 10 години развитието на институциите които лансират политиките, довели до картината такава, каквато е към момента.

Връзката между двете днес, е по-ясна от всякога.

Бихме могли да коментираме много аспекти от организацията и участници в различни спортове, но предвид казаното по-горе, се фокусираме върху скандала в женския бокс. Последният се разрази по отношение допуснатите до Олимпиадата състезатели с вече установявано несъответствие по критерия "пол" за допускане до съревнование при жените. Няколко са ключовите моменти, на които следва да обърнем внимание за да сме напълно наясно със ситуацията:

1. Колко всъщност е голямо предимството в съревнование в бойните спортове (като бокс/кикбокс/тай бокс) на един атлет спрямо друг, с различни обективни показатели на база които се преценява кой с кого следва да премери сили?

В общия случай имаме 3 критерия на база които класифицираме и разделяме бойците - възраст, тегло и пол. Доколкото знаем, че в практиката на различни федерации се позволява, в редки случаи, поради липса на съперници в съответната възрастова група или теглова категория, участник да бъде записан в по-горна такава, то никъде не бяхме ставали свидетели да се прави компромис по отношение на пола. Всички бойци и треньори знаем как дори няколко килограма разлика в теглото могат да се отразят на силата на ударите, бързината и др. физически качества. Нещо повече, в някои федерации сме виждали и практика по разделение на атлетите на клас "А" и "Б" (на база брой изиграни срещи) с цел да не се допуска прекалено опитни състезатели да играят с нови такива, защото не би било равностойно. На този фон, всеки може да се досети какъв фактор е наличието/липсата на Y хромозома у единия от атлетите в един боксов мач, на ниво и подготовка Олимпийски игри... Успешната българска боксьорка, Джоана Нуамеруе, която тренира и се състезава на най-високо световно ниво, е играла лично спаринг с един от притежателите на Y хромозома, клaсифициран като жена за целите на Олимпиадата в Париж. В тази връзка тя казва: "Все едно да се състезава мотор срещу колело, за хората които не разбират от бойни спортове." Толкова по отношение на спазването на принципите на равнопоставеност, залегнали в Олимпиадата...

2. Защо и как стигнахме до този сценарий? Нещо ново и изненадващо ли е случващото се, или е плод на дългосрочна подготовка и целенасочено влагане на средства в кампании по промоция/заглушаване на съответните гледни точки?

Истината е, че за част от хората това е новина и нещо шокиращо. Не обаче и за тези, които под една или друга форма следят събитията в насока все по-либерализиращи се части от света, като Европа и Щатите.

"Още през 2021 г. Международният олимпийски комитет приема специална политика за битка с дискриминацията по отношение на, забележете: полова идентичност и вариациите на пола." Това съобщава спортният журналист и коментатор Огнян Георгиев в материал посветен на темата в рубриката „Спортната Джунгла“. На тези ключови изменения в правилата обаче, не се дава гласност, разбира се.

Впечатление прави и колосалното институционално лицемерие по отношение принципите на равнопоставеността и защита на по-слабите. От една страна, държава като Франция (и западна Европа като цяло) лансира политики залегнали в документи като Истанбулската конвенция, която цитираме - "има за цел да създаде правна рамка за защита на жените...". В същото време обаче, няма ответна реакция на приетите от МОК правила, които на практика позволяват мъже да бият жени, регламентирано, пред очите на целия свят. Всичко това идва за да покаже, че дневния ред който се налага на институционално ниво, всъщност няма за цел да защитава малцинства и ощетени, а да прикрие зад тези идеи съвсем други мотиви.

Последните няколко години станахме свидетели на развитието на т.нар. "Cancel култура", в която няма други цветове и нюанси, освен черно и бяло. Или иначе казано, стана практика да се вклиняват нови и нови оси на разделение на обществата на принципа на крайностите. Всичко, което е различно от лансирнаото в мейнстрийм каналите, автоматично бива определено като лошо, невярно и бива цензурирано по всевъзможни начини. Именно на този принцип се прокарват и политиките по крайна, псевдолиберализация, която преминава границите на рационалното. Всеки който дръзне да защити позиция различна от безпределен либерализъм, автоматично бива заклеймен за хомофоб, женомразец, конспиратор и прочие. Толкова и по отношение на загрижеността на институциите, които на хартия имат за цел да защитават социални групи в неравностойно положение спрямо останалата част от обществото...

Ако само преди няколко години, когато се считаше за голям скандал въпросът дали следва да се признаят повече от двата биологични пола, то днес се опитват да ни наложат, че трябва да сме ОК с това да бъдат поставени под въпрос базови човешки ценности. Да гледаме безпристрастно как с лекота се разбиват човешки съдби и се подлага на прекомерен риск здравето и живота на хора, в резултат на приети правила, които на практика гарантират несправедливост.

Олимпиадата, както се пее в детската песничка, очевидно сме позволили да се превърне в "жълта лимонада". Остава въпроса - кога казваме "СТОП!"?