Ако Гърция е люлката на Олимпиадата, Париж е нейният дом. Френската столица е мястото, където олимпийското движение преоткрива своята сила след безкрайна историческа амнезия и където се правят толкова много важни стъпки в съвременното му развитие.

Първата стъпка е учредителният конгрес на Международния олимпийски комитет, председателстван от френския аристократ Пиер дьо Кубертен в университета „Сорбона“ през юни 1894 г. Следват стъпки 2 и 3: вторите и осмите съвременни олимпийски игри - и двете организирани във френската столица.

Днес все още има следи от двете Олимпиади. Тук-там тяхното наследство е все още много живо. На първо място е великолепният велодром във Венсенския лес, известен като „Сипал“ (съкратено от Мюнисипал), който продължава да се използва 124 години след първите игри в Париж. Колоезденето е един от най-популярните спортове през 1900 г., но „Сипал“ е използван и за гимнастика, футбол, ръгби... и крикет.

Именно на тревата, заобиколена от колоездачната писта, се провежда единственият до момента олимпийски мач по крикет – между Англия и Франция. Англия спечели, а Франция е носител на сребърното олимпийско отличия. Единствените два медала, дадени в този спорт до момента. Това ще се промени през 2028 г., когато крикетът се завърне в Лос Анджелис.

През годините на „Сипал“ са направени много ремонти, но с изключение на покрива, историческата трибуната за гледане на състезанията е непроменена. Такава е и бетонната писта с нейните повдигнати виражи в двата края. Точно нам, скрити от храстите в ъглите са ходили по малка нужда феновете на колоезденето, гледали олимпийските игри преди 124 г.

Игрите от 1900 г. са доста странни и някои от спортовете към днешна дата трудно могат да се приемат като част от олимпийското наследство. Едно от необичайните събития е артилерийската стрелба, освен това е имало състезания по боулинг, риболов, стрелба с арбалет, търкаляне на варели и летене с балон на дълги разстояния. Победителят от тази надпревара се приземява близо до Киев (Украйна).

Олимпиадата се провежда точно по същото време като Световното изложение в Париж и много хора, включително състезатели, считат, че спортът е допълнителен придатък към Изложението. Въпреки това е постигната важна цел. Провеждането на олимпийските игри се превръща в международно право, а не остава изцяло гръцко притежание.

Игрите през 1900 г. помагат за развитие на идеята, че спортът е нещо, което трябва да се приема сериозно, а не е просто хоби и странично забавление.

Значителна роля в това отношение е работата на френския учен Етиен Жул Маре. Известен със своите проучвания на спортисти, той убеждава много участници да посетят неговото студио на открито – мястото сега е заето от Корт №1 на „Ролан Гарос“. Част от проучванията му включват любопитна антропологична анкета, в която участниците в Олимпиадата отговарят на въпроси за цвета на брадите си, физическата сила на своите дядовци и дали като бебета са били кърмени или хранени от шише.

Олимпийските игри през 1900 г. са първите, на които се провеждат състезания по голф, тенис, ветроходство и крокет (включително с участието на няколко жени). През 1924 г. са добавени спортовете плуване, скокове във вода и фехтовка, в които участват 135 жени.

Основното наследство на Игрите от 1924 г. е стадион „Коломб“ в северозападните предградия на Париж, където е проведена церемонията по откриването и голяма част от последвалите спортни действия.

Стадионът, построен върху бивша писта за конни надбягвания, все още има своя спортен живот. През по-голямата част от миналия век е най-известното място за футбол и ръгби във Франция, преди да бъде заменен първо от „Парк де Пренс“, а след това от „Стад дьо Франс“. Днес той все още съществува и ще бъде използван на предстоящите олимпийски игри като място за събития по хокей на трева.

„За французите, които обичат спорта, „Коломб“ е място, изпълнено с емоции. Толкова много известни хора са тичали, ритали и са се борили на стадиона. Това място е пропито от тяхната пот, а духовете им още витаят около мястото", казва спортният историк Микаел Делепин.

За любителите на киното трябва да припомним спринтьорите Харолд Ейбрахамс и Ерик Лидел, които печелят олимпийските титли на пистата на „Коломб“. Техните подвизи са увековечени във филма „Огнени колесници“. Същата тази писта все още си е там и напомня за минала спортна слава.

Игрите от 1924 г. са първите, възползвали се от напредъка в комуникациите, а шампионите за първи път се превръщат в знаменитости. Летящите финландци Пааво Нурми и Виле Ритола доминират в състезанията на средни и дълги разстояния, а състезателят по скок на дължина Уилям де Харт-Хъбард е първият тъмнокож, спечелил олимпийска титла.

„Коломб“ е арената, на която уругвайският национален футболен отбор печели златните медали и провокира създаването на световните първенства, като впоследствие на своя територия триумфира в първия Мондиал през 1930 г.

Финалът на ръгбито също е исторически. САЩ побеждава Франция, но се помни с невероятната грубост, довела до изключването на спорта от олимпийското движение за почти един век.

Олимпиадата през 1924 г. също е първата, която показва олимпийското мото - Citius, Altius, Fortius (По-бързо, по-високо, по-силно). Това са игрите, на които за първи път се използва 50-метров плувен басейн с коридори, нарисувани на дъното.

Сред героите, възползвали се от тази иновация, е американският състезател Джони Вайсмюлер – по-късно придобил слава като Тарзан в киното.

Всичко това се случва на специално построения комплекс „Турей“ в 20-ти район на Париж. Един век по-късно басейнът все още е там и е тренировъчен център за днешните олимпийски звезди.
ХЮ ШОФИЛД, ВВС
Превод от английски: Веселин Русинов, БЛИЦ