Да, така е. Златните ни медали от Олимпиадата в Париж не са три, а четири. Четвъртият отива на гърдите на Ивет Лалова, направила впечатляващ дебют на спортен коментатор по телевизията. Ако можеше да се връчи такъв, нито един българин нямаше да бъде против.

Че Ивет познава прекрасно материята, спор няма. Има си хас – нали с това си е вадила хляба години наред, трупаше медали, слава и обич у хората с постиженията си на пистата.

Номерът е как ще се изразиш, как ще поднесеш информацията на зрителя. Лалова го направи по блестящ начин, защото Господ я е надарил с дар слово.  Умее да говори, да се изразява правилно. Няма „така“, няма „нали“ или разни други парализиращи речта паразити. Не ъка, не мрънка. Не насича изреченията си, които завършват не на възходяща, а на низходяща интонация.

Грам диалектен жаргон не се забелязва в думите й – ни източен, ни южен, ни софийски. Никакъв.

Мисълта й тича ли тича, както самата тя летеше със скоростта на вятъра из 200-метровите трасета.

Ивет коментира с любов, с чувство, с емоция, без обаче да прекалява. Умерено и напълно достатъчно.

А и е се е разхубавила, вероятно защото наскоро за първи път стана майка.  Камерата я обича, тя – също. Заобичаха я и зрителите. Още повече.

Така че – Ивет Лалова наистина си заслужи златен медал. Този на хората. А той е огромна цена. Като олимпийския.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ