Зимните олимпийски игри в Пьонгчанг (Корея) завършиха. За едни благополучно и с медали, за други като България трагично. Не че сме очаквали нещо друго, но в някои от спортовете и при някои от състезателите имахме надежда... „Надежда всяка тука оставете“ е написал Данте. И в нашия случай е напълно прав.

В Пьонгчанг България изпрати точно 21 спортисти в 6 вида спорт. За медал е обидно да говорим, страната ни няма такъв на зимна Олимпиада от 2006 година в Торино. Тогава Евгения Раданова спечели сребърно отличие в шорттрека. На последните три олимпийски игри или вече 12 години сме капо. И както вървят зимните ни спортове ще продължим да сме без ръка още дълго време. В Корея разчитахме на Радослав Янков, който бе голямата ни надежда, но той се провали с гръм и трясък. Звездата в делегацията ни зае 19-то място в сноуборда, след като в последните две години е част от световния елит. А през 2016-та дори триумфира за първи път с големия кристален глобус. Така най-предното класиране на български спортист в Пьонгчанг бе на Александра Жекова – 6-то място в сноуборда.

Почти всички останали разочароваха или по-скоро затвърдиха максимата, че по-скоро участват на кубертеновия принцип, а не се борят за нищо смислено. За положително можем да отчетем представянето на Владимир Зографски, който записа 14-то място в ски-скока, както и 28-ата позиция на дебютанта Алберт Попов в гигантския слалом в ските.

Тотален провал на биатлона. Някога един от силните български спортове

все повече
копае дъното

А федерацията по биатлон е една от най-добре финансираните от държавата. За миналата 2017 година министерството на спорта е отпуснало 1,1 милиона лева. Приблизително толкова са парите за всяка една от последните четири години, в които биатлонистите са се готвели за Олимпиадата в Корея. Това означава, че около 4 милиона лева само от държавата на практика са отишли на вятъра.

Като стана дума за пари и финансиране грубата сметка показва, че за последните четири години зимните спортове са получили над 15 милиона лева от държавата. За да се подготвят за... резилите в Пьонгчанг. От федерациите традиционно най-високо в йерархията по държавни финанси са ските, следва федерацията по биатлон, а на трето място е тази по кънки. Такива обаче вече десетина години вече нямаме, но това не пречи федерацията да получава по над половин милион всяка година. Шорттрекът загина с отказването на Евгения Раданова, а фигурното пързаляне си отиде с Албена Денкова и Максим Стависки.

В Корея уж големите ни надежди бяха свързани с Красимир Анев и Владимир Илиев.

И двамата се
представиха зле

Да не говорим за Антон Синапов и Димитър Герджиков, които се въртяха между 40-то и 81-во място. Щафетата ни пък не завърши, защото... бе затворена с една обиколка и трябваше да прекрати участието си. При жените картината е още по-трагична. 53-тото място на Даниела Кадева бе най-доброто ни представяне! Лошите резултати обаче явно не засрамиха родните състезатели, дори напротив. Част от тях си организираха Олимпиада по оплакване и мрънкане. Безспорен лидер е Красимир Анев. Биатлонистът не спира да недоволства вече години наред. Нищо не му е наред, винаги все някой друг е виновен и все той е най-зле от всички. „Ние сме пълнеж, за да има силните кого да побеждават... Сега ще кажа нещо, което не трябва. Няма да издържа на това, което се случва с мен и като цяло с обстановката в отбора“, бяха малка част от приказките на Анев. И вместо да стреля малко по-добре, биатлонистът постоянно се оправдаваше и мрънкаше. Другите му колеги

побързаха
да обвинят
вятъра,

който пречел да поразят мишените. Дори и светлината на огневия рубеж, която им светела право в очите... Странното е няма ли вятър и светлина за Мартен Фуркад?! Със сигурност Норвегия инвестира многократно повече пари за участието на спортистите си на зимни олимпийски игри. Но знаете ли, че от години Норвегия не дава нито цент!!! премия за олимпийска титла. Премиите се раздават от спонсорите, а не от министерството на спорта или държавата.
 

Лошото ни представяне на Олимпиадата далеч не свършва с биатлона. Ако към биатлонистите, особено мъжете, очаквахме влизане поне в Топ 15, то към момчето, което се спускаше с шейничка по заледения улей нямахме никакви очаквания. Всъщност, целта на Павел Ангелов, бе да финишира жив и здрав. Само че в третия манш нашето момче пресече финалната линия... по корем, с обърната шейна върху него. „Екскурзия до Корея не е лошо нещо. Харчене на държавни пари“, коментират любителите на спорта. „Но момчето не е виновно, то никога не е тренирало на улей в България, защото нямаме такъв“, оправдават до някъде родният състезател. Истината е, че въпросният ни представител в дисциплината Павел Ангелов се спуска с шейната по хълмовете в планината и така провежда подготовката си...

Радослав Янков е
големият ни провал

Безспорно най-големият ни провал е представянето на Радослав Янков. Състезателят ни в сноуборда записа участие на втора Олимпиада. В Сочи бе все още един от цялата делегация, към когото нямахме абсолютно никакви очаквания. Тогава той записа 21-о място в квалификациите в паралелния слалом и 25-то място в квалификациите в паралелния гигантски слалом. През 2016 година обаче Радослав Янков направи невиждан бум за България в сноуборда и спечели голямата кристална световна купа. С добрите си състезания през сезона чепеларецът отвя наистина жестока конкуренция и стъпи на върха в края на сезона. А през 2017 година триумфира с малката световна купа в коронната си дисциплина паралелен гигантски слалом. И съвсем нормално очакванията към него се покачиха.

Треньори, ръководители и специалисти заговориха за медал, та дори и нещо повече. Но Радо завърши 19-ти, отпадна още в квалификациите. Отново се заговори трябва ли да натоварваме спортистите с очаквания. Според някои напрежението ги смазвало и те се пренавивали. „Какво да кажат тогава големите звезди, които всеки ден живеят с очаквания и напрежение и то не за пето или шесто място, а за олимпийски титли?!“, контрират други. Поне прави чест на Радослав Янков, че нито веднъж не се оплака от нищо, нито се оправда от трасето, снега, сноуборда или липсата на условия.

Александра Жекова
пак ни отсрами

Александра Жекова отново записа най-доброто класиране на български спортист на зимните олимпийски игри. Чаровната състезателка финишира на шесто място в сноуборда. Тя се класира за големия финал, в който кара срещу сериозна конкуренция. За Жекова това бе четвърта поредна Олимпиада, като на миналата в Сочи бе на пето място. Тогава Александра се размина на косъм от медал, след като на метри преди финала пътят й бе пресечен от италианката Микаела Мойоли.

В първото си участие на най-големия форум през 2006 година в Торино българката завърши на 22-ро и 25-то място. Драмата бе във Ванкувър през 2010 година, където Жекова бе знаменосец на страната ни на откриването. Тя падна по време на квалификациите и получи жестока контузия. Впоследствие Сани дори се наложи да използва за кратко инвалидна количка, за да се придвижва по-лесно. Контузията обаче не я стресна и тя се завърна на пистата. За да донесе най-добрите класирания на български спортист на последните две олимпиади – в Сочи (5-о място) и Пьонгчанг (6-о място).
ГАЛЯ ВАЛЕНТИНОВА/ШОУ