БЛИЦ ви предлага обзора на изиграните осминафинали от Шампионската лига с автор популярния български журналист Румен Пайташев.

КАК ЦИГАНКАТА АТАЛАНТА СЕ ПРЕВЪРНА В БОГИНЯТА ДЕА

Каква ирония на съдбата! В района, оказал се най-засегнат от пандемията коронавирус, се роди един от шлагерите на европейската футболна пролет. Отборът на Аталанта (Бергамо), който в досегашната си европейска история имаше само един полуфинал за Купата на купите през 1987 г., пише златни страници с рейда си в Шампионската лига. Испанската Валенсия се оказа ниска летва и бе прескочена с два пъти по четири гола във вратата. Героят на празната Местая беше словенецът Йосип Иличич. Той наниза всичките четири гола (два от дузпи) и не остави никакви шансове на домакините за стопяване на пасива от първия мач. За класата му най-добре говорят думите на капацитет като Фабио Капело: „Иличич е уникален случай!“ Така отборът от Бергамо постигна своя най-висок връх в историята си от 1907 г. Направи го в толкова драматичен момент, когато COVID-19 най-силно удари именно този град.

Отборът на Джанпиеро Гасперини, който е „най-евтиният“ в Шампионската лига, струващ „само“ 93 милиона евро, сега е гордостта на Бергамо. Циганката Аталанта се превърна в Богинята Деа, който всъщност е нейният прякор. По време на мача във Валенсия по всички балкони в града бяха окачени знамената и шаловете на клуба, но от уважение към мерките за сигурност тифозите си бяха вкъщи със семействата, а не по баровете с приятели. След мача играчите показаха фланелка с надпис: „Бергамо, това е за теб, Мола Миа!“ А Мола Миа е философията на Аталанта и града, който никога не се предава. Празничните тържества бяха заменени от воя на линейките към болниците, но гордите бергамаски се заклеха, че ще дойдат по-добри дни, когато ще могат да отприщят бента на заслужената радост.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

МАГИЯТА НА АНФИЙЛД: ОТ РАЯ ДО АДА

Легендарният стадион на Ливърпул „Анфийлд Роуд“ през годините е бил свидетел на не една и две импозантни и триумфални нощи, обвеяни с непреходна слава. Последната бе на миналогодишния шампионски полуфинал с Барселона, когато червените от Мърсисайд сътвориха истински подвиг, заличавайки пасива от 0:3 след първия мач и с фамозното 4:0 се класираха за финала през парадния вход, печелейки по-късно и шестата си купа на Европа.

Да, но в историята се помнят не само победите, но и загубите. А когато те са болезнени, остават завинаги в паметта. Сякаш да напомнят, че пътят от Рая до Ада понякога е само една крачка. Тази фатална крачка бе направена от Ливърпул в реванша от осминафинала срещу Атлетико (Мадрид). Още когато бе теглен жребият, беше ясно, че пред носителя на трофея стои трудна задача. Отборът на Атлетико в пълна степен изповядва футболната философия на своя треньор Диего Симеоне, който сам твърди, че не го интересува дали го харесват или не, а се стреми към победата с цената на всички средства. В отбора му няма звезди, но има бойци и войници, които могат да се сражават до последно. Както го направиха и на Анфийлд. По ирония на съдбата в герои се превърнаха двама юноши на мадридския Реал – Маркос Льоренте с двата си гола и асистенция за третия, както и Алваро Мората, забил последния пирон в ковчега на вече бившия шампион на Европа. Това е и една от най-великите победи на Атлетико – исторически обрат, постигнат в храма на Ливърпул!

Във футбола има неписани правила. Едно от тях гласи, че добрият вратар е половин отбор. Такъв се оказа друг словенец - стражът на „дюшекчиите“ Ян Облак, сравнен с Меси от треньора си Симеоне, който доведе до истинско отчаяние нападателите на Ливърпул, спасявайки почти невъзможни топки. А когато техният вратар е на противоположния полюс, разстоянието от Осанна до Разпни го е твърде кратко. С безумното си връщане на топката Адриан се превърна във втори Кариус и на практика предреши спора. Това бе началото на края за европейския шампион!

След като в три поредни години се спъваше на осминафиналното стъпало, сега най-накрая Пари Сен Жермен успя да го прескочи и да се класира за четвъртфиналите. А Борусия (Дортмунд) разочарова и доказа, че е твърде далеч от най-добрите си дни. Освен Аталанта, другият тазгодишен шлагер се нарича Разенбалшпорт Лайпциг, който премина през миналогодишния финалист Тотнъм като през малка гара. Шпорите бяха бледа сянка на миналия сезон и дори не успяха да отбележат почетен гол и в двата мача. Един предупредителен сигнал за Жозе Мауриньо, когото чакат тежки дни в Тотнъм. А неговият млад колега Юлиан Нагелсман вече дава сериозна заявка за бъдещи успехи.

След като и двата миналогодишни финалиста отпаднаха от борбата, апетитите на останалите логично се изостриха, но пандемията, породена от коронавируса, засега стопира намеренията им. Какво ще се случи – предстои да видим...
РУМЕН ПАЙТАШЕВ