Легендарният треньор по вдигане на тежести Иван Абаджиев прие Сашо Диков в шуменското село Белокопитово, където живее през лятото. Папата на щангите говори за трите допинг скандала в българското вдигане на тежести, станали по времето, когато оглавяваше националния отбор.
"Аз мисля, че моето пребиваване в Белокопитово е съвсем естествено, тъй като дълги години работих в направление спорт. Направих нещичко, от някои оценено добре, от някой - не оценено. И би трябвало да се даде поле на младите да продължат моето дело, ако желаят или ако могат, или ако условията им позволяват. Както виждам, нещата след моето излизане от спорта не се развиват добре. Само наблюдавам и си спомням един велик руски пълководец Суворов, неговият лозунг беше в моята зала: "Колкото повече пот в учението, толкова по-малко труд в боя", започна Абаджиев.
„Има много предатели, но има и свестни хора. И сред моите възпитаници имаше много свестни, но имаше и много несвестни“, заяви Иван Абаджиев във връзка с негово интервю, в което казва, че е заобиколен от предатели.
„През 1976 г. хванаха Валентин Христов и Благой Благоев с анаболни стероиди. Това е допинг, който е даван на германците още по време на олимпийските игри през 1936 г., но ние научихме за него в началото на 70-те години. Малко след това го забраниха, а това стана, когато и малките държави започнаха да го използват. Освен това имаше проблем с начина на съхранение на пробите. Нямаше нужния печат на шишетата. Подадохме жалба до Самаранч и той отговори, че праща случая на комисията. В нея бяха двама души от Западния блок и трима от Източния. При гласуването резултатът е 3:2 и ни отнеха медалите“, разкри Абаджиев.
„За олимпийските игри в Сеул не знам дали е имало договореност между СССР и САЩ, но моите щангисти ги хванаха в категориите, където бихме съветските спортисти. Митко Гръблев и Ангел Генчев постигнаха много по-силни резултати от тези на СССР. Хванаха двама, а другите четирима преди това, които спечелиха медали в категориите без щангисти от СССР нямаха допинг. Така ни извадиха от олимпийските игри, но всичко беше планирано“, призна легендарният треньор.
„На първенствата преди Олимпиадата през 1988 г. бихме СССР. Това беше границата, ние тогава премачкахме съветския отбор. На едното ние взехме 6 златни медала, а те 4. След това беше европейското първенство в София. Те дойдоха с голямата кошница, но ние спечелихме 7 златни медала срещу 2 за тях. Убихме ги! След това на европейското първенство във Франция ние 7, те - пак 2. На Олимпиадата в Сеул бяхме много силни и знаехме, че 8 златни медала бяха наши. От 10 медала 8 бяха за нас. Това беше последната ми Олимпиада, след това категорично напусках. Преди Сеул идва Молов - заместник председател на федерацията и ми каза: "Дават ти 2 златни, 2 сребърни, 2 бронзови медала, пипнеш ли повече, ще ти хвръкне главата. Това означава, че е знаел, че имало някакъв заговор. Кой го е предал, кой му е дал тази информация, той знае. Аз знам, че той знае, но няма да говоря по този въпрос. След като взехме повече от предвиденото бързо стана допингскандала с фуросемида“, допълни Абаджиев.
„Още преди олимпийските игри в Сидни на съвещание във федерацията ме пратиха да ходя в някакъв цех за млечни продукти и да видя дали помагат за силата на спортистите. Аз им казах, че преди години съм ползвал същите продукти от завод „Сердика“ и те нямат ефект. Накараха ме да отида. Там ми правеха демонстрации с чаши, колко е гъсто млякото им. В един момент един професор от медицинската академия ми показа лекарството ороцетам. Прегледах съставките и нямаше никакви забранени.
След като стана допингскандала в Сидни, премиерът Иван Костов нареди проверка. Провериха две фабрики и се оказа, че от всички партиди има само една замърсена с фуросемид. Имам сведения, че хора от федерацията са ходили по аптеките в различни градове, за да търсят лекарството от въпросната партида,“ коментира Иван Абаджиев.
