Биляна Дудова, шампионката на планетата по борба в кат. 59 кг, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Атрактивната състезателка направи фурор със световна и европейска титла и победи във всички международни турнири, в които участва през годината. В шест поредни състезания тя мина като на парад през конкуренцията и само веднъж позволи на опонентка да запише техническа точка срещу нея. В колекцията си от медали към четирите европейски титли тя добави и злато от световното първенство в Осло. Така отличията ѝ от големи първенства са вече седем, а в Норвегия медии и анализатори я поставиха в Топ 5 на най-убедителните победи. 

-  За втори път приветстваме Биляна Дудова в „Код Спорт“! Дебютира след спечелването на първата си европейска титла, а сега си при нас след световния си триумф. Дано да имаме среща и след олимпийското ти злато!
- Благодаря, дай Боже да е така!

efbet - 1000 лв. Нов Онлайн Казино Бонус

- Как премина твоят едноседмичен рейд по медиите след триумфа ти в Осло? В „Код Спорт“ този път решихме да сме последни в интервютата, за да проверим дали ще успеем да те накараме да ни кажеш нещо ново, нещо по-различно и само за нас. Допадна ли ти общественият резонанс на твоя успех?
- Благодаря ви за поканата! Да, наистина това ще бъде последното ми интервю, стига толкова медийни изяви. Вече е време да обърна малко внимание на семейството ми и след това да започвам да влизам в залата. Щастлива съм много, защото съм зарадвала не само цяла България, но и целия свят, където има българи и съм ги накарала да са горди и да са щастливи. Хората са плакали, непрекъснато получавам нови съобщения и обаждания. Благодарна съм на хората за тази любов, защото просто ми се пълни душата като гледам колко хора плачат и в същото време се радват, усмихват се и са горди, че са българи!

- Това наистина е супер. Норвегия е страна, в която си живяла повече от три години – видя ли твои приятели по време на световното?
- Да, в залата имаше много мои приятели, моите първи треньори Емил Будинов, при когото първо влязох в залата. За много кратък период от време тренирах при него, но след това той каза: „Не, не, трябва да отидеш при друг треньор, защото аз съм по класическа борба, пък за жените е свободна.“ Заведе ме при Бюлент Бехчет – бат Божо, той също е треньор в Норвегия. Двамата бяха в залата и за мен беше много важно, че точно тези треньори са там, както и много мои приятели от Норвегия и близки бяха в залата и ме подкрепяха.

- Силна норвежка връзка. Вярно ли е, че владееш писмено и говоримо норвежки?
- Да, норвежкият е много труден, даже почнах малко да го забравям.

- Разкажи малко повече за този период в северната държава. Била си в приемно семейство в Осло, доколкото знам. Защо се завърна в България? Изобщо как се разви тази история?
- Да, там имаше едни хора, които ме приеха при тях да ми помагат и да ме гледат. Много ми помогнаха, защото изкарах почти две години там. Беше един период от моя живот, в който беше много важно аз да мога да тренирам, да съм спокойна и да имам всичко, което ми е необходимо и аз наистина го имах. Да, беше ми трудно. За едно момиче на 12-13 години да отиде да живее някъде може би е странно за всички, но просто за мен това беше по-доброто решение, вместо да съм в България. Треньорът ми беше заминал там, другият ми треньор, който също има връзка с Норвегия – Асен Куманов, който всъщност ме направи за пръв път републиканска шампионка. Така че тези трима треньори заминаха за там, случайно или не.

- Осло щастлив град ли е за теб вече?
- Да, Осло винаги е бил много красив град и много приятен за мен, защото въздухът е много чист, дори и сега, а е столица. Знаете, че в повечето столици въздухът е по-замърсен, но там е изключително чист. Много е приятен градът, пък сега още повече. За мен завинаги ще си остане най-специалният град.

- Хората какви са там като натюрел, като манталитет? Защо имаше медийни изяви? Идваха да видят как една българка на 12-13 години е в приемно семейство, как тренира…
- Да, имаше медийни изяви, защото там на повечето състезания бях на първо място. Дори бях станала шампионка на Северна Норвегия, щях да участвам и в националния им шампионат, но нямах право, защото нямам паспорт.

- Норвежците минават за студени хора – така ли е наистина?
- Особено в града, в който живеех. Той е един от най-северните градове и там хората са много по-различни от тези в столицата Осло. Градът е с малко жители, а и самият климат е такъв, че кара хората да бъдат по-студени. Не са като при нас, с по-студен характер са, не се усмихват толкова, не са толкова позитивни. Времето си е студено и хората са малко като лед, да не ми се обиди някой, но си е истина.

- В Осло на първенството участва и Кирил Милов, който сега е в кат. 97 кг в класическата борба. Вярно ли е, че като деца сте имали схватки в детския отбор?
- Да, точно при треньора Емил Будинов тренираше Кирил Милов, както и много момчета, които сега са в националния отбор. С него много тренирахме. Даже сега той се шегува и казва на треньора: „Само не забравяй кой учеше Биляна да прави раменно…“ Така че сме тренирали и сме си приятели с него. Той също е много добър борец.

- Втори в света, втори в Европа, пожелаваме му и на него медал на олимпиадата! Вярно ли е, че първите ти изяви в борбата са били отчайващи като класиране? Много по-добра си била например в каратето…
- Не, тренирах карате един месец и научих някои техники. Отказах се, защото и треньорите се смениха, за малък период бях в каратето. В борбата - да, нормално е в началото. Започваш нещо ново, нов спорт, не знаеш правилата дори, не знаеш хватки, не знаеш нищо какво се случва. Първото ми състезание беше в Самоков, имаше три състезателки и аз станах трета, след като загубих двете срещи. Така че още от началото съм си медалистка! (Смее се)

- Преди да заминеш за Осло каза, че си убедена в титлата, защото си имала знак от небето – какво имаше предвид?
- Преди да замина за състезанието отидох на гроба на майка ми. Обещах, че ще стана световна шампионка и я помолих да бъде с мен през цялото време и да ми даде сили да мога да победя всички противнички. Вечерта преди да започне състезанието е трудно да си легнеш и да заспиш. Чух смеха на майка ми, а това ми се случи за пръв път, откакто не съм с нея. Това ми беше някакъв знак, че просто няма кой да ме победи и аз ще спечеля титлата.

- Силно религиозна ли си и доколко си суеверна – имаш ли ритуали, вярваш ли в поличби?
- Да, имам си някои неща, в които вярвам и си ги нося с мен. Но най-вече вярвам в Господ, че съществува и прави всичко за хората, така както трябва да им се случи. Всеки си получава заслуженото рано или късно. Най-любимата ми книга е Библията, много обичам да я чета. Идва ми отвътре, не прекалявам, но вярвам.

- Състезанието в кат. 59 кг през твоя поглед? Реално не даде възможност да ти вземат техническа точка, а накрая на финала сякаш подари четири на японката Ахие Ханай при решен вече спор – така ли беше?
- Състезанието в моята категория беше доста силно, имаше много силни състезателки и съм щастлива, че успях да стана първа. Не съм се и съмнявала в моите възможности. Дори преди години знаех, че някой ден ще бъда номер 1! Може би точно това ми помага да ставам първа, защото вярвам в себе си и не се притеснявам срещу когото и да изляза на тепиха.

- Драмите с треньорите в твоята кариера са налице. Смени няколко специалиста като лични наставници и малцина знаят, че не се подготвяш в националния отбор – защо?
- Да, поради едни или други обстоятелства така се случи, че се смениха доста треньори, особено напоследък. Може би защото съм много силен характер, много съм амбициозна и винаги искам всичко да е перфектно, да съм най-добрата, винаги да съм първа. Не признавам второ и трето място. Един треньор винаги ми казваше: „Медалисти много, но шампиони – малко.“ Аз искам да съм от малкото шампиони. В националния отбор не тренирам поради някои причини, те са лични и няма да ги коментирам. Но няма значение – ние сме отбор. Щастлива съм, че този път беше моят ден и спечелих, но другите момичета също са шампионки и са много добри. Просто не беше техният ден и не можаха да се реализират. Все пак след олимпиада е нормално да има умора. Ние сме един отбор, не само момичетата, а и мъжете също. Аз се боря за българската борба и за България, така че това е успех за всички, когато аз съм първа. Когато другите спечелят, тогава пак е общ успех. Няма значение какво се случва и как, важното е да сме победители винаги.

- Как преживя това, че се размина с участие на олимпиадата?
- Това го преживях много тежко. Много ме болеше, че не можах да участвам на олимпийските игри, защото една от най-големите ми мечти е златният медал и от много години се готвя, за да отида на това състезание. Много ме болеше, много ми беше трудно да си стоя вкъщи и да гледам олимпиадата по телевизора. Не можех да повярвам, че аз не съм там. Беше много голяма болка за мен, но в крайна сметка я прескочих и станах първа в света.

- А добрата новина е, че следващата олимпиада е след по-малко от три години. Не е тайна, че някои смятаха след като пропусна Токио, че може дори да сложиш край на кариерата си. Случи се обаче нещо друго – фурор на две големи първенства световно и европейско, две титли за тази година. Общо пет състезания преди мондиала в Осло и пет безапелационни успеха, без да дадеш техническа точка на опонентките си – очакваше ли го?
- Да, определено го очаквах, но да започнем от началото на въпроса. Не знам кой си е мислел, че ще се откажа. Объркали са се тези хора, защото аз не се отказвам и неслучайно съм зодия Лъв. Винаги лъвовете трябва да си покажат величествеността и винаги са победители. Аз не се отказвам лесно. А пък това, че не съм отишла на олимпиадата – здраве да е, има още една олимпиада, две олимпиади. Важното е да сме живи и здрави. Така или иначе всичко се случва. Някой ако иска нещо, го постига и аз го доказвам.

- Кой ти помогна да се върнеш в голямата игра - твоят клуб, спонсорите, приятелите? Конкретни имена можеш ли да кажеш?
- Да, мога да кажа имена, някои може и да ги пропусна, но съм благодарна на всички, които бяха по пътя до мен. Благодарна съм на Гриша Ганчев и на Валентин Йорданов най-вече, защото те са хората, които най-много ми помагат във всичко. Благодарна съм на клуба, на федерацията, на всички хора, които ми помагаха, на всички треньори, които са ме тренирали през годините, на „Асет Банк“ също. Аз мога да сбъдвам мечтите си благодарение на тяхната помощ.

- Какво научи в най-тежките моменти? Имаше ли твои близки, които те оставиха там някъде – в преддверието на ада, забравиха те?
- Да, винаги има такива хора, които по-скоро завиждат, което не е хубаво, аз не съм такъв характер. Когато някой човек може, нека да покаже най-доброто от себе си без значение в какво и нека се изяви. Аз не мисля, че има за какво да ми се завижда, защото всичко, което постигам в момента, съм си платила цената за него с кръв, пот и сълзи. Това си е тяхно решение и всеки си има негов избор.

- Как се намерихте с личния ти треньор сега – бившият европейски шампион Георги Калчев, който апропо отдавна работи на бюро – президент е на ОСК ЦСКА?
- С личния ми треньор в момента Георги Калчев случайно станаха нещата. Започнахме да тренираме преди няколко месеца, преди турнира „Дан Колов“. Аз съм му много благодарна, доста са ни сходни характерите, разбиранията и очакванията. Той също не се задоволява просто с медал, а иска да побеждавам, защото знае, че няма невъзможни неща. Явно вижда какъв талант съм и какъв характер. Доста добре се разбираме. Мисля, че всичко е налице, както и ти каза за петте състезания, а и на европейското също на мен не са ми взели техническа точка до финала на световното първенство. Накрая просто вече беше много важно да спечеля титлата, без значение ще ми вземат ли точки или не.

- Промени ли нещо Георги Калчев в техниката ти, в твоето поведение на тепиха? Кажи нещо интересно от съвместната ви работа – имахте ли конфликтни моменти?
- Да, определено, но не толкова промени моята техника на тепиха, колкото ме научи на много техники. Една от тях приложих на финала с японката. Тази техника той ми я показа преди един месец и успях да я направя на финала на световното първенство. Отново доказах, че няма невъзможни неща и съм му много благодарна за всичко.

- Имаш ли кумири в борбата? Търсиш ли например за твоя арсенал уникални техники от някои големи шампиони от миналото?
- Определено има много борци, които ми допадат. Дори на треньора му разказвах, че сега си направих доста снимки със световните и олимпийски шампиони. Един от тях е американецът Джордан Бъроуз. Разказах на треньора ми как преди години съм гледала негови видеа и съм се учила сама да влизам в краката. Другото е, че българската борба е велика и преди пет месеца се срещнахме със Станка Златева в Унгария на едно състезание за по-малките, защото тя е треньорка и ми пожела успех. Оттогава непрекъснато до състезанието си повтарях пожеланието за успех.

- Съществуваше ли обаче вариант да отпаднеш от световното? Сега се заговори и се разкри тайна, че си имала заболяване от грип…
- Месец и нещо преди световното бях с контузия в глезена. Беше доста трудно, няколко дни не можах да тренирам. Започнах занимания, но още глезенът не ми беше възстановен. Изгубих доста ценно време, защото месец преди световното е най-важно да си здрав и всичко да е наред. Но успяхме да се възстановим, треньорът доста добре реагира още в началото като се контузих. Спечелих турнир в Румъния и продължихме подготовката за световното, но 10 дни преди състезанието, се разболях на лагера в Турция. Една доста сериозна настинка. Притесних се, защото миналата година не можах да участвам на Световната купа заради COVID-19, излезе ми позитивен тест. Притесних се и си казах, че ако пак ми излезе и да не мога да участвам, пък съм готова и много исках. От три години не бях участвала на световно първенство и нямах търпение вече да се изявя там. Имаше трудни моменти, но важното е, че и това го прескочихме и спечелихме.

- Мина през четири категории – имаш ли проблеми със свалянето на килограми, как се справяш, колко най-много си сваляла в кариерата си?
- Да, има ги и тези моменти. Треньорите преди са преценявали да ме свалят доста надолу, а дори като почнах да тренирам бях 60-61 кг. През годините треньорите са преценявали в кои категории да ме пускат да се боря, защото все пак като бях още по-малка няма как аз да кажа. Имала съм много трудности със свалянето на килограми, но съм ги минавала и не съм отпадала от кантара, което е най-важното. Винаги се справям, била съм в четири различни категории, но показвам, че няма значение в каква категория съм. Ако си добър, си добър в която и да е.

- Имаш злато във всяка една от тях. Мислиш ли вече за игрите в Париж 2024? След четири европейски титли, една световна и общо седем медала от големи първенства смяташ ли, че си готова и за олимпийско злато?
- Да, мисля, че вече е време и за това. Но както е малко, така е и много времето до олимпиадата. Дотогава ще има толкова много състезания и препятствия. Много дълъг период от време, така че не можем да говорим за тях. Но мисля, че вече съм готова да спечеля и там златния медал.

- Как се отнасяш към японската школа в борбата за жени? Изобщо имаш ли респект от представителки на конкретна страна или по-скоро усещаш страх у тях от теб?
- Аз не се притеснявам с какъвто и противник да изляза. Още от много малка съм казвала, че без значение кой е срещу мен, аз ще изляза и ще дам най-доброто от себе си, пък каквото стане. Вече виждам, че доста от другите състезателки от другите държави имат респект от мен. Това също ми помага да ги побеждавам, защото все пак изправяйки се срещу мен, знаят срещу кого излизат. Но пък има и състезателки, които искат да се докажат срещу мен, да ме победят и да покажат, че са по-добри от мен.

- Студентка си в Югозападния университет – какво учиш, как успяваш да съчетаваш ангажиментите?
- Да, студентка съм в Югозападния университет в Благоевград. Уча за треньор и се надявам скоро да успея да завърша, защото имах доста изпити за взимане през годините. Даже още миналата година трябваше да съм завършила, но е много трудно с нашите непрекъснати подготвителни лагери за състезания. Професионалният спортист няма много- много време, но ученето е едно от най-важните неща. Човек трябва да бъде образован, така че не съм го оставила на заден план и сега след състезанието ще обърна внимание и на университета.

- Разкрита си, че още отсега се готвиш за треньор. Колко са вече тетрадките, в които описваш интересни тренировки? Правиш го предполагам не като хоби, а като подготовка за бъдеща професия?
- Не знам дали ще бъда треньор, честно да ви кажа, но всичко ще си покаже с времето. Сега съм още много малка и не мога да кажа за в бъдеще какво искам да правя и дали искам да се занимавам с това нещо. Но защо пък да не бъда и треньор някой ден?

- А колко са тетрадките вече?
- Вече имам четири тетрадки, даже наскоро започнах в нова да си записвам тренировките. Това ми е като някаква история, която завинаги ще си остане. Хората казват, че написаното завинаги остава. Дори сега се връщам назад и си разглеждам преди много години какво съм си писала. Понякога толкова се забавлявам… Интересно ми е какво е било тогава, какви са ми били целите, кои техники съм искала да разработвам. Сега пък по съвсем друг начин вече съм израснала, съвсем различно е всичко.

- Спазваш житейските истини – първите винаги се помнят и написаното остава. Има ли нещо, което си забраняваш в живота заради големите цели в спорта?
- Всички хора казват, че има лишения в спорта, даже се прекалява малко. Но наистина има лишения в спорта и това е факт. Важното е човек, който иска да бъде шампион и победител, да възприеме още от самото начало, че ще ги има тези неща. Просто свикваш с тях.

- Да те попитам нещо, което спорим с колеги. Казват, че 1% е талант, а 99% е труд. Аз не съм съгласен, защото колкото и да се трудиш, ако нямаш талант, си обречен. Твоето мнение какво е, как са процентите?
- Много интересен въпрос ми зададе. Доста негативни хора, а аз не обичам да има такива хора около мен, са ми казвали, че аз нямам талант. Но сега пък много хора ми казват, че имам талант. В крайна сметка не знам имам ли талант, нямам ли. Но съм сигурна, че имам талант и хъс за победа, защото както ти казах съм и зодия Лъв, а това не е случайно. Като един истински българин с лъвска българска кръв искам винаги да побеждавам и да показвам, че ние сме най-добрите! Ние сме велик народ и няма кой да ни победи!

- Но с 1% талант не можеш да спечелиш според мен.
- Не, разбира се. Трудът е много важен, той е най-важен. Лично аз почти винаги съм си тръгвала последна от тренировките. Винаги съм оставала повече и повече през годините. И в крайна сметка сега виждам, че това наистина си е заслужавало. Тренирала съм 10-11 години, за да стигна до световния връх.

- От какъв типаж хора се пазиш и какво не можеш да простиш в живота?
- От негативни хора най-много се пазя. Не мога да прощавам предателство и лъжи. Просто не мога да приема тези неща, защото не съм такъв човек.

- Все още ли танците са голямата ти страст? Народни, модерни, спортни – мина през всички, но кои са ти най-много на сърцето?
- Да, танците са ми на сърцето. Много обичам да танцувам, да се веселя, но не ми остава време за такива неща засега. Може би след години, когато приключа с борбата, ще имам повече време да обърна внимание на това мое хоби и любовта ми към танците.

- Благодаря ти за интервюто! Казват, че или първият, или последният печели. В случая ние, от „Код Спорт“ взехме последното интервю от тази кампания от теб. Благодарим ти, беше ни много интересно, надявам се и на нашата аудитория също! Желаем ти много здраве, медали, олимпийско злато и късмет!
- И аз много ви благодаря! Дай Боже, да направим интервю и със златния медал от олимпиадата! Наистина това беше последното ми интервю засега за тази хубава награда. Пожелавам ви да бъдете живи и здрави!

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+