Не е лесна работа да откриеш Серафим Тодоров. Легендарният боксьор не се спира, скита по Европа, връща се у дома и после пак поема на гурбет. Такъв е животът, не щади дори и звездите. “Ето ти един телефон и да му предадеш, че е най-виртуозният и велик боксьор, който се е раждал някога”, казва Георги Стоименов-Терсенето на опитите на “ШОУ” да стигне до Сарафа. Тигърът на печата има късмет, хваща Сарафа няколко дни, след като се завръща от поредното си излизане в чужбина. И следва дългата изповед на големия шампион. Серафим Тодоров започва да говори дори без да го подканяме.

 

-Братленце, няма проблеми, айде да правим интервюто. Ей, хората ме забравиха. Като не съм им златната кокошка със златните яйца, никой не се сеща за мене. Навремето лапаха като невидели, а сега...Сигурно са изтрили моя номер, за да не виждат кога ги търся. Жив и здрав съм, благодаря на Господ, аз имам вяра и

 

 

Когато вършиш лоши неща, няма как да останеш ненаказан.

-Къде те намираме в момента?

-В Пазарджик съм си, живея в едно апартаментче. Трудна работа, мизерия, какво да ти кажа. Едва прекарваме от днес за утре.
 

-Нищо не правя, нямам работа. Преживявам с олимпийската пенсия. Преди известно време я увеличиха и сега е малко над 700 лева. Ама това пари ли са?! Имам жена и две деца. Нали трябва да ги храня. Мамичката му, за децата ставаме на маймуни. Не искам пари за себе си, искам децата да се реализират, братчето ми. Затова ходя да чукам по хорските врати. И по чужбина затова излизам, да спечеля някой лев за децата.

-Съпругата ти какво прави, как са децата?

-Женичката ми е в Португалия при дъщеря ми. Тя стана на 19 години и се ожени. Малко прибърза, ама както и да е. То и аз се ожених на 19 и на 20 вече имах син. Да са живи и здрави. Чакаме и радостна новина, след 2 месеца ще ставам дядо.

 

 

казаха, че ще е момче. Сега със съпругата ми са в Португалия. Какво да правим, трябва да й помага, да бъде до нея. Друго си е майка й да е там, по-спокойна е.

-А синът ти?

-Симеон стана на 23 години. И той е без работа. Малко бедствено е положението, ама такива времена настъпиха. Тази година изпуснахме сроковете да му подадем документите за полицай. Догодина ще опитаме да започне работа, поне той да си изкарва пари. Имам тук-там още някакви връзки, хора, които може да ми помогнат. Преди време той се занимаваше с волейбол, но в Пазарджик го разтуриха тоя спорт. Момчето ми е здраво, има стойка, страшна физика и енергия. Така че е идеален за полицай.

-Ти беше ли с жена си в Португалия?

-Да, опитах да хвана работа. Абе чакай да ти кажа какво стана. През есента отидох първо в Испания. Пробвах да стана треньор. Около Коледа ми дадоха 500 евро. Викам им: “Абе хора, аз с тия пари квартирата не мога да си платя. Трябват ми мангизи за децата, вие се подигравате с мен.” А те се оправдават с кризата, разправят ми, че чакат по-добри дни и тогава може да ми платят повече. Отрязах ги и се прехвърлих към Португалия.

-Чакай, чакай, пишеше, че си правил измами в Испания с “тука има-тука нема”?

-(смее се). Братленце, как ме виждаш ти да се занимавам с такива калайджийски работи. Глупости пишат! Тогава се готвеха изборите за шеф на федерацията по бокс и явно

 

 

-Намерих си работа. Едни момчета - камионджии, абе такова, караха камионетки и превозваха железарии. Дадоха ми да карам едно такова камионче, прекарвах скрап. Даваха ми добра надница хората, взимах по 40-50 евро на ден. После се прибрах, не можех да остана за постоянно.

-Сега няма ли да отидеш на раждането, да видиш първото си внуче?

-Как да отида, като нямам пари, все не ми стигат. Искам да взема малко кредит, ама и тука проблем, банките трудно дават заеми. Имам да запълвам много дупки. Моля се да съм жив и здрав, за да мога един ден да оправя всички заеми и да ми е спокойна главата.

-Какво е работил големият шампион Серафим Тодоров след ринга?

-Знаеш, че съм искрен човек. Не крия нищо, всичко си казвам. Преди време помагах на дядо ми, бащата на жена ми. Той имаше едно магазинче в Пазарджик. И аз с количката разтоварвах, помагах му в търговията. Поддържаме добри отношения, ама нали знаеш. Трудни времена, хората се увълчиха, вече не са същите. Всеки гледа парите, а аз не съм такъв човек. Мен и преди парите не ме блазнеха. Като имах, раздавах, бях донор на държавата. Да знаеш колко хора цицаха от мен, бяха се наредили на върволица. Кой ли не - треньори, масажисти, хора от федерацията. Работил съм и в един завод за кренвирши - “Сачи”. Мой приятел го държи и да си призная, не ходех кой знае колко стриктно на работа. Аз съм бил избиран за най-добрия боксьор на планетата, разбираш ли. Колко боксьори са били №1 на планетата, колко. Сигурно се броят на пръстите на едната ръка. Не на Европа, а на планетата. Не съм да работя, ама виж докъде ме докара животът, братле!

-Не може да не си получавал апетитно предложение да изкараш лесни пари. Все пак се боксираше във времената на мутрите.

-Вярно е. Ще ти кажа, че навремето можех да стана голям бандит. И още съжалявам, че не станах престъпник. Да, честно ти го казвам.

 

поне, ако ме бяха убили, да бях усетил живот, пари. А сега, какво? Пак мизерствам и не ми стигат парите. Още в първите години на демокрацията бях голям приятел с, Бог да го прости, Жоро Илиев. Той много обичаше боксьорите. Гришата си гледаше борците, а Жоро ни тачеше нас, боксьорчетата. Един ден ми каза: “Сарафче, давам ти Пловдивска област, твоя е. Да управляваш.” Разбираш ли, щях да стана шеф на мафията. Аз обаче отказах. Не съм такъв човек, казах му, че не ме бива в тия работи. И затова сега съм на това дередже.

-Вярно ли е, че преди си могъл да станеш певец?

-Да бе, с Тони Стораро сме големи приятели. Един път, като ме видя как пея в една кръчма, ми предложи да подпиша договор с една музикална компания. Отказах, не е за мене тая работа.

-Търси ли те някой от федерацията, сещат ли се за тебе?

-Не мога да се оплача от тия хора. Краси (б.р. – има предвид президентът на федерацията Красимир Инински) ми е брат, всички са ми братя. Уважавам ги, били сме заедно на ринга. Само вие, журналистите, не ме забравяте - пише се в пресата, дават документални филми, мои стари архиви, но от големците никой не се сеща да попита как се чувствам, как живея. Пък аз съм един такъв наивник. Мисля, че все някой ще дойде да ме потърси, да се обадят. Гледат да дърпат кокала към себе си. Има хора милионери, как един от тях не се сети и да каже: “Ей, тоя е най-големият българин, родолюбец, верен на родината. Дай да му помогнем.” Няма братче, всеки се е свил в черупката и си гледа кефа.

-Предишният шеф на бокса Марин Димитров веднъж каза, че не можеш да четеш, как да те вземе за треньор.

-Абе и той малко избърза с това изказване. Чухме се след това. Викам му: “Бат, Марине, що така бе.” Той взе да ми обяснява, че тогава е бил под напрежение, искаха да го свалят, имаше много противници. Бил се поддал на емоциите. Иначе аз на този човек също благодаря. По едно време бях закъсал, нямах колица. Мъчех се, не може без кола. Отидох при него, обясних му. Той ми каза: “Сарафче,

 

 

После ми кажи колко пари ти трябват, ще ти дам.” Наистина ми помогна, така че не мога да се оплача.

-Колко пари ти даваха да емигрираш навремето?

-Човек, четири пъти американците ми предлагаха да остана. Четири пъти! Участвах на различни турнири, биех ги под път и над път. Даваха ми празен чек, подпишех ли го, ставах милионер. Осигуряваха ми пари, къщи, коли, всичко щеше да се нареди. Аз обаче всеки път се връщах в България, нали съм родолюбец.

-Не съжаляваш ли, сега можеше да си богат?

-Не, за нищо не съжалявам. Който е избрал този път, да е жив и здрав. Аз не го направих и не съжалявам. Имал съм пари, похарчил съм ги.

-Колко си спечелил през кариерата си?

-Не мога да кажа обща сума. От олимпиадите да съм взел 40-50 хиляди долара. Това са нищо пари, мижави стотинки. Всичко остана в онези години.

-Носеха се легенди, че цяла Пещера е яла и пила на твоя сметка след световните ти титли?

-(смее се). Има нещо такова. Бяха добри години, славни времена. Имаше пари и купони. Аз съм си такъв. Бохем човек, като хванех микрофона се раздавах до края.

-Как се запали по бокса?

-Вуйчо ми беше много добър на ринга. Покрай него. Ама на мене това ми беше дадено от Господ, бе братле. Не се ражда всеки ден такъв човек. Като влезех в залата, нямаше излизане, тренирах като луд. И затова постигнах тези успехи. От сутрин до вечер съм стоял вътре. И съм блъскал ли блъскал крушата. До спукване! То не е нужно само талант, братле, трябва да се потиш като вол. Да се потиш! Иначе – няма да успееш! То и в живота е така. Не само на ринга.

-На кого дължиш най-много в бокса?

-На бат Гошо Терсенето. Той ме направи боксьор. Повече от 10 години работихме заедно, какво е титла, беше моя. Три пъти световен шампион, три пъти европейски. Ако всичко беше нормално, щях да стана и минимум два пъти олимпийски шампион. Ама не беше...

-За какво говориш?

-Ей, много мръсни хора има.

 

 

и до днес не искам да го чувам. Заради него два пъти не станах олимпийски първенец. Прецака ме и на барселонската Олимпиада през 1992 година и после в Атланта през 1996 година. Той е дългогодишен президент на Европейската федерация по бокс за аматьори и шеф на съдийската комисия. С една дума, него го слушаше цяла Европа, командваше всички съдии. На Олимпиадата в Барселона през 92-а ме прееба срещу един кореец, не ми точкува няколко удара и отпаднах. А тоя кореец го млатех, когато си поискам, трябваха ми само 3-4 тренировки. Четири години след това на финала отпаднах от тайландец. Жечев пак ме изигра. Преди финала казаха на тайландеца само да издържи двубоя на крака, да устиска докрай и му дават златния медал. Нека Жечев каже и си признае какво е правил, за да ми навреди. Ако вярва в Господ, нека каже всичко! Аз такъв престъпник не съм виждал. Сега обаче Господ всичко му връща. Не съм лош човек, но така е, когато гледаш само авантата. През 1995 година имаше олимпийска квалификация. На финала се биех с един руснак. Преди двубоя дойде руската мафия, дадоха едни пари под масата, сигурно и Жечев е бил взел. Не исках да участвам на Олимпиадата в Атланта, но после размислих.

-И какво ти казва Жечев след тези инциденти?

-Какво да каже, седи и ме гледа. А аз гледам много лошо, все едно ще те изям! Той знае какво ще последва. Всеки път обаче се овладявах, не исках да го нокаутирам на публично място, защото щяха да ме изхвърлят от бокса.
 

-Отидох при един мениджър и то ми каза: “Момче,

 

 

Играех в Бундеслигата за един немски отбор. Даваха ми парички. Там хората ме ценяха, гледаха ме като писано яйце. Един човек от отбора идва на летището и ми носи сака. Питам този, който ми плащаше – казваше се Херберт Волф, защо ми носят багажа. А той вика: "Найн, Тодоров, не е така. Милионери много, но таланти като тебе - един се ражда на милиони.” Представяте ли си за какво става въпрос!

-Сега като беше в Португалия познаваха ли те, знаят ли кой е Серафим Тодоров?

-Да бе, хората още знаят кой съм, чували са за мен. Пълнят ми се очите, като ме зяпат с отворени уста и си спомнят какво правех на ринга. Как мачках наред, ама здравата мачках.

-Сараф, имаше една стара история със случай на СПИН...

-(прекъсва ме и започва да говори разпалено). Сега ще ти кажа. Мисля, че беше през 91-а или най-късно през 1992 година. Бях на турнир в Тайланд, пак бяхме с треньора ми Георги Стоименов. Свършиха мачовете и исках да разпусна. Нали сме мъже, трябваше да ударим по нещо. Разбираш ме какво искам да ти кажа, нали... А тайландките, братле, страшни пичоци! Страшни!. Бате Гошо обаче ми вика: “Серафиме, внимавай, че тука СПИН-ът е най-разпространен.” А аз четири вечери поред ги чуках без презерватив. Въобще не ми дремеше. Бях като озверял лъв.

 

 

Прибрахме се обаче в България и започнах да треперя, хвана ме страх. Викам си, ако съм пипнал някаква болест, ще стане страшно. Отидох на преглед при един професор. Оказа се, че няма нищо, само дето се притеснявах. Той ми обясни: “Абе, Серафиме, така ли се лови СПИН. Спокойно, давай здраво и не се спирай. Щом ти е здрав патлака, шибай яката, без да ти мигне окото!”

-След Олимпиадата в Атланта за малко да се състезаваш за Турция.

-В България ми даваха по 2000 долара за титла. Отидох в Турция, защото не исках повече да ги нося на гръб. Но и тогава ме измамиха. В Турция ми даваха 1 млн. за титла. Спонсорът на “Бешикташ”, който беше наркодилър, обеща още 500 000. От нашата федерация обаче ме спряха, не ми дадоха разрешение да отида, защото щяха да изпуснат златната кокошка.

- За финал ще ти спомена едно име. На един твой съперник - Флойд Мейуедър-младши (САЩ)...

- Леле, мале. Тоя го смазах на Олимпиадата в Атланта. Сдъвках го, братле, попилях го. Знаеш ли, че тоя Флойд после стана професионален боксьор...

- Да, да. И записа 42 победи в 42 мача...

- Точно така. Ама батко ти Сарафчо му смачка муцуната! Бой, бой и пак бой. Беше на полуфинала в Атланта, ама после тоя гаден финал, дето ме прецакаха... Ама айде да не се връщам пак на тая тема.

- Айде, Сарафе, благодаря ти. Желая ти успехи и най-вече да си жив и здрав!

- И вие да сте живи и здрави. На вашите читатели желая само две неща – късмет и здраве. Това са най-важните неща, от които има нужда човек!

 

Роден на 6 юли 1969 година в Пещера

3 пъти световен шампион (1991, 1993, 1995)

3 пъти европейски шампион (1989, 1991, 1993)

Сребърен медал от Олимпиадата в Атланта`96

2 пъти спортист на България (1991, 1993)

Състезава се за “Пещера”, ЦСКА и “Славия”

Серафим Тодоров е последният боксьор, който е побеждавал Флойд Мейуедър-младши (САЩ), на Олимпиадата в Атланта. Американецът след това се мести на професионалния ринг и оттогава има 42 победи от 42 мача.