Президентът на Българската федерация по хандбал Росица Бакърджиева-Коева изгледа финалната фаза от Световното първенство за мъже в Доха (Катар). С нея разговаряме ние - четиримата български журналисти, акредитирани тук, за впечатленията й от турнира, за бъдещето на нашия хандбал, както и за проблемите, пред които е изправен този доскоро толкова популярен у нас спорт. Бъки, както с любов я наричат хандбалните хора в България, е истинска легенда от близкото минало. Бакърджиева е била шампион на Испания, Италия, Бразилия и най-добър играч на Латинска Америка.

- Г-жо Бакърджиева, какви са впечатления ви от току-що завършилото Световно първенство?
- Вие, журналистите, имате сякаш по-добри впечатления от мен, тъй като бяхте в Катар три седмици (смее се). В България следях мачовете от турнира по интернет. Все пак от краткото време, в което бях в тази прекрасна страна, събрах великолепни впечатления. Домакините действат като една добре смазана машина и са един перфектен пример как една държава може да насочи толкова огромен ресурс към спорта. Впечатлена съм от всичко. Нивото на организацията на Мондиала е невероятно.
- Можете ли да направите паралел с Мондиала в Катар и предходните?
- За сравнение и дума не може да става по отношение на пищност, на ниво на организация, на професионализъм като изпълнение. Няма сравнение с миналото. Всичко в Доха е толкова високо ниво, че...Темпото, в което се играят мачовете, класата на играчите, всичко това не подлежи на коментар. Според мен се получи един истински празник на хандбала. Щастлива съм, че бях част от него.
- Тимът на домакините стигна до финала, но беше пълен с натурализирани чужденци. Какво мислите по този въпрос? Нормална ли е ситуацията един отбор да бъде изграден предимно от легионери?
- Приемам с разбиране това. Живеем в едно глобално общество, в което понятията за граници, за нации, са размити. Според мен не вреди да има чужденци в един национален отбор. След като имаш тези възможности, защо да не го правиш? Не виждам да има проблем.
- Къде сме ние, българите, в съотношение със световния хандбал?
- Катар разполагат със страшно много пари и могат да си позволят да организират световното на толкова високо ниво. Нивото на игра също е на много високо техническо и тактическо ниво. С моите колеги от Световната централа и националните федерации имахме разговори по много теми, но това, което ни засяга нас като държава, в която развиваме този спорт, е ,че ще имаме подкрепа от развитите страни и ще ни помагат. Не само във финансов план, но и в организационен. Ще изпращаме треньори и съдии на семинари, а при нас да изнасят лекции ще идват методисти и специалисти от Европа по хандбал.
- Толкова ли далече стоим в сравнение с останалия свят?
- Толкова са големи разликите, че е смешно и едновременно с това тъжно да обяснявам. Първо, ние не разполагаме с милионен бюджет, какъвто имат осигурен моите колеги от Европа. Къде е проблемът, вие сами може да си отговорите. Куца може би и отношението на правителството като цяло към хандбала. Дават ни пари само за два национални отбора.
- Какво предстои като събития от календара във вашия спорт у нас?
- Кандидатстваме за домакинство на световната купа. Момчетата ни ще участват в европейското първенство в група „Б”. Габрово ще приеме европейски квалификационен турнир за девойки, родени 1996 г. Финалната четворта от държавното първенство при мъжете и жените ще бъде през март в Габрово. Очаквам да дойдат доста официални високопоставени гости от чужбина. Един от тях е шефът на европейската съдийска комисия Драган Начевски (Македония). Той ще проведе съдийски семинар.
- Спокойни ли сте по отношение на бюджета за 2015?
- Не, притеснявам се. Имам ясна визия как да се борим за необходимото финансиране. Мисля, че е въпрос на година и половина много здрава работа да намерим нужните пари. Ситуацията навсякъде в държавата е трудна. Но въпреки всичко аз си оставам оптимист. Спомняте си, че преди време организирахме Балканско първенство за юноши и девойки до 16-годишна възраст. Това бе първата прояви за малките. То се проведе доста успешно и събра голям брой състезатели и треньори.
- Кога ще възродите мъжкия ни национален отбор?
- Това е една деликатна тема. И на мен ми се иска да го направя, но истината е, че нямаме необходимите средства за това. Иначе, ако се намерят пари, не е невъзможно да сформираме бързо боеспособен тим. Имаме доста таланти, които играят в чужбина. Затова ще работим основно за развитието на националните отбори при подрастващите. Ако трябва да си говорим честно, през следващите осем години не виждам националните отбори мъже и жени сред световния елит. Това е реалността. Основно ще работим с подрастващите и от там трябва да дойдат резултатите.
- Каква е оценката ви за случващото се във федерацията и в нашия хандбал като цяло?
Не мога сама да си давам оценки. Нашият спорт, въпреки традициите и успехите си през последните години, беше лишен от всякакво финансиране. Най-голямата победа за мен е, че станах президент на федерацията в периода на най-сериозна криза, когато никой не искаше да подаде ръка. Успях да стабилизирам федерацията, да запазя доверието на колегите си, да спечеля обичта на състезателките си и да направя повратен момент в цялата история на българския хандбал. Успяхме през 2013 г. да спечелим и шампионската купа на Международната хандбална федерация (IHF) от „Чалъндж трофи” в Монтерей, Мексико. 14 български момичета до 20-годишна възраст, водени от селекционера Христо Коев, показаха пред света, че този спорт у нас все още е жив. На финала тогава бихме първенеца на Африка – ДР Конго с 29:21 (15:8). Така 20 години след сребърните медали от световното първенство за девойки, спечелени през 1993 г. в габровската зала "Орловец", България отново постигна значим международен успех. Две от състезателките на тима ни намериха място в идеалния отбор на турнира. Това бяха вратарката Кристина Миланова и Станислава Димитрова, която взе две индивидуални отличия – за най-добър десен гард и най-полезен играч (MVP) на първенството. Иначе във федерацията създадохме сплотен екип предимно от млади хора със спортно образование и езици. Това е и едно от изискванията на Световната федерация. Най-важното е, че вече на която и да е врата да почукаме, тя е отворена. Поддържаме отлични отношения с президента на световната централа Хасан Мустафа. Хората прекрасно разбират нашите проблеми, влизат ни в положението, опитват се да помагат, доколкото могат. Бладодарна съм им за това. Опитваме се да създадем и по-добри условия за работа на треньорите, които ще пращаме на семинари и обучение в чужбина. Целта ни е да измъкнем хандбала от дъното и да го развиваме в по-положителна посока за в бъдеще.