Един от най-известните състезатели по смесени бойни изкуства в света – Шони Картър пристигна в неделя за поредния турнир от веригата "Max Fight", организиран от българската федерация по ММА (Mixed Martial Arts). 38-годишният американец е носител на 11 световни титли в различни версии на смесените бойни изкуства и е сред най-популярните лица на този бързо набиращ слава спорт. В четвъртък,10 март Шони Картър ще се изправи срещу световния и европейски шампион по бойно самбо Румен Димитров. Двубоят ще бъде гвоздеят на гала вечерта, която ще се състои от 19:30 часа в зала "Универсиада". В програмата на турнира са предвидени общо 11 мача, които ще се проведат във формат 3 рунда по 5 минути. 
 

-Две неща – вкус към пътешествията и възможност да уча в колеж. Първото не съм загубил и до днес, второто ми позволи професионално да се занимавам с бойни изкуства и да участвам на щатски и федерални състезания. Така разбрах, че съм добър, че имам воля за победа и желание да уча все повече. С годините тренирах джудо и традиционно японско джиу-джицу, после бокс, карате, борба и кикбокс. За турнирите по смесени бойни изкуства е важно да познаваш възможно най-много техники, въпреки че всеки двубой е различен и до последно не се знае кой ще победи, независимо кой води по точки. Тук в България има много добре подготвени състезатели по борба, а именно ключовете от борбата и джудото често решават крайния резултат. Виждал съм много пъти как чудесно подготвени състезатели по карате и бокс водят през целия мач и накрая губят, защото противниците им успяват да ги повалят и да ги „заключат” на земята.

-Като питаш за труден противник, се сещам поне за двама. Дейв Мане и един литовец – Титус Квастивиу. Бяха трудни за мен по един и същ начин – много силни, много корави състезатели, с бърза реакция. С Дейв съм се срещал два пъти – веднъж той ме победи, следващия път - аз него. ММА ми даде възможност наистина да обиколя света. Роден съм в Чикаго, все още живея там с майка ми и когато й кажа, че тръгвам на състезание някъде на другия край на земното кълбо, тя ме кара да й покажа къде на картата е това. И все още се изумява, като види какви огромни разстояния изминавам. Сега например, тръгнах за България, но за нея България и Германия е почти едно и също. Понеже съм идвал тук и преди, знам че има разлика, но за хората, като моята майка, брат ми, сестра ми, която има ателие за маникюр - България е просто друг свят. Колкото е Япония, например. Или Египет, или Гърция. Впрочем, бил съм и в Египет, дори успях да се загубя в пустинята! После се „намерих” с помощта на GPS-a на телефона и дори стигнах на камила до пирамидите в Гиза.... Сега се сетих, че се загубих и в Санкт Петербург! Влязох в Ермитажа през един вход, а излязох от друг, на напълно непознато за мен място! Добре, че намерих лесно река Нева, видях в далечината сградата на Адмиралдейството и така се ориентирах. Но в Русия всичко е толкова огромно!

Огромно е и в Китай, там също съм бил няколко пъти. В Япония съм участвал в 14 турнира, познавам страната доста добре. Преди да дойда тук, ходих в Бахрейн. Името звучи екзотично за повечето хора в Америка и като чуят, че се намира в Близкия Изток, клишетата в главите им се задействат, представят си пустини, камили и бедуини, изобщо не знаят колко модерно място е това. Ето, затова трябва да пътуваме по света колкото може повече – представите бързо се променят, когато срещаш други, различни от теб хора, виждаш нови места, опитваш непознати храни. Последният турнир в кариерата ми на професионален състезател беше в Тел Авив, Израел. Клишетата за тази държава са наложени от CNN, всеки среден американец си представя улични интифади, опасни градове, терористи-камикадзе на всеки ъгъл. А там няма нищо такова! Градът е хубав и спокоен, много по-безопасен от Чикаго. Хората са толкова мили, че след края на последния двубой взех микрофона и им казах, че искам да прегърна всички. Не се блъскайте, казах, изчакайте да си взема душ и имаме всичкото време на света – ще ви прегръщам до един!
 

 

 -Може да изглежда странно, но най-трудната борба в живота ми не е на ринга. Най-сериозно се боря да бъда добър баща на трите ми деца. За това „бойно” изкуство няма написани правила, не се изучава в клубове и школи. В училище също не ни учат как да бъдем добри родители. Е, аз всеки ден се боря да бъда просто добър татко. Понякога печеля, понякога не. Но това ми носи най-голямо удовлетворение! Удоволствието от общуването с децата не може да се сравни с радостта от никоя победа.

 

 -Това ще бъде първият ми истински бой в България. Предишния път водих семинар и направихме един демонстрационен бой с Пламен Петров. За Румен знам, че е световен и европейски шампион по бойно самбо, разбрах, че е и много амбициран да покаже качествата си на родна земя. Двубоят ще бъде труден и според мен шансовете са 50:50. Аз имам повече опит, но той със сигурност иска да бъде забелязан от мениджърите и ще вложи много воля за победа. Така е в живота, младите лъвове търсят изява и трябва да се доказват срещу „стари кримки” като мен.

 

 -Сега обучавам други на бойни изкуства. Работя в Чикаго като личен треньор в един от най-популярните клубове в света, тренирам и мъже, и жени. Може да изглежда странно, но жените са много по-амбициозни от мъжете и влагат доста повече агресия в тренировките. Истината е, че те трябва да се доказват много повече, но пък постигат неща, които за много мъже са невъзможни. Говоря за издръжливост, устойчивост на големи натоварвания, бързина.

 

 -В Америка бойците от ММА наистина сме популярни  до голяма степен заради телевизионното шоу „Универсален боец”, в което и аз участвах. Това е риалити формат, аз бях поканен в четвъртия сезон, когато продуцентите промениха формулата – вместо спортисти в началото на кариерата си, поканиха ветерани като мен, звезди от тепиха като Рич Клементи, Мат Сера, който ме отстрани на полуфинала, Патрик Коти, който спечели финала в по-леката категория и Крис Лайтъл – той пък взе колана в моята категория, до 77 кг. Всеки от тях има по няколко титли от световни първенства в различните формати, а сезонът се казваше „Завръщането”. Да, известността променя, но конкретно мен – не чак толкова. Аз обичам ексцентричните дрехи и да, телевизионерите ме харесват, защото имам бърз език и разказвам интересни истории. Но съм си същото черно момче от Чикаго, което просто имаше шанс. Е, не всяко черно момче от Чикаго се разхожда край пирамидите, облечено в шотландска поличка и с цилиндър на главата, но това пък е част от шоуто. И не съм толкова известен колкото Барак Обама, който беше нашият конгресмен, преди да стане президент!

Впрочем, срещал съм се и с него! Ако щете вярвайте, срещнахме се след изборите, на входа на един малък ресторант – аз влизах, той излизаше. После чак забелязах, че има и охрана наоколо. Изненадах се, но подадох ръка. „Ти си Барак Обама, нали?” – попитах. „Да”, каза той. „Аз съм Шони Картър и съм ти фен! Освен това, виж колко си приличаме”, пошегувах се аз. „Знам кой си, - каза Обама – ти си онова момче с 11-те колана и съм горд, че те срещнах, Шони!”. Това е той, типично за него! Така се запознах и с Майк Тайсън, оказа се, че и той знае много добре кой съм. Нашият спорт е атрактивен, милиони зрителни гледат двубоите по телевизията, а още повече – в интернет. Един от финалите в „Завръщането” е гледан 27 млн. пъти в YouTube! Това е и причината да пътувам по света, искам да популяризирам смесените бойни изкуства, да накарам повече момчета и момичета да влязат в залите и да търсят победи.