- Когато пристигнах в Министерството на физическото възпитание и спорта, видях, че доста от делегатите от провинцията, които бяха били път от Варна, от Кюстендил, от Дупница, се суетят и не влизат... Питам ги: “Какво става?” А те: “Не ни пускат!” Това става на 18 март, когато беше свикано извънредно общо събрание на Българската федерация по таекуондо за избор на ново ръководство и да се очертае стратегията за подготовката за олимпиадата през 2012 г. Тогава забелязвам, че около вратата се разхождат въоръжени гавази и не допускат в залата делегатите от четири клуба. Гонят ги да не участват в отчетно-изборното събрание на федерацията! Частните въоръжени охранители бяха от фирмата “Милениум”, която е на Христо Георгиев, ученик на Андрей Георгиев, който успя чрез манипулация да стане президент на федерацията.

До такава степен се изгавриха с момчетата, че им вкараха въоръжена охрана! И то в държавно учреждение - Министерството на физическата култура и спорта. Направо окупираха 5-ия етаж и допускаха само клакьорите. Хората, които не бяха допуснати вътре, са 80 процента от националния ни отбор! Най-добрите, тези, които са носили медалите!

- Да, през цялото време, аз съм член на Управителния съвет. Те мен трудно могат да ме спрат. Трябва много да са объркани, за да тръгнат срещу мен. За да оглави Андрей Георгиев федерацията, всичко беше подредено и манипулирано. Той и другото момченце - Петър Палазов, който е мой ученик, държал съм му ръцете и краката, когато е прохождал в таекуондото, открито са заявили, че трябва да станат председател и зам.-председател, за да се овластят и да имат визитки. По време на събранието Палазов не даваше думата на неудобните и казваше: “Ти ще мълчиш, че виждаш ли...?!” И посочваше въоръжения гавазин от охраната.

Тези хора са с манталитет на индиански вождове. Единственото им желание е да си поставят повече шарени пера на главата. И двамата са световно неизвестни. Никой не ги познава от Калотина нататък.

За почетен председател на федерацията пък беше посочен Иван Банчевски. Как може, та това е един чиновник, който ходеше по международни форуми за сметка на федерацията само за да вдига ръка! Иван е голям купонджия, обича чашката, но това не е атестация за един почетен председател. Направил ли е един състезател, създал ли е клуб, самият той състезавал ли се е?! Когато говорим за причината за пуча, не е лошо да си спомним за това, че има държавна субсидия, над 200 000 лв., която е отпусната на федерацията за олимпиадата и за другите първенства, които предстоят. Те трябва да се усвоят. Може би точно за това става дума?!..

- Да. Третият беше Николай Главчев, който получи 1 глас. Лучано беше предложен заради неговите управленски качества. Иван Славков дойде да си каже мнението като човек с опит и да подкрепи Лучано. Не му беше дадена думата. Човекът стана, плесна се по челото и каза: “Никога през живота си не съм виждал подобно нещо!” И си тръгна.

- Това е пирова победа. Няма да стоим със скръстени ръце, да ни душат, да ни давят. Ние ги съдим. Пуснали сме искови молби до съда за това, че събранието е нелегитимно. Има физическо отстраняване на делегати, 4 клуба са върнати, 6 клуба са изключени, подмяна в дневния ред, има фалшифициран документ. Федерацията сме я създали преди 20 години, а те за 20 минути успяха да я разцепят. Никой досега не се е осмелявал да посегне на нея, да внесе смут, а сега някакви шмекери казват: “Тази федерация е наша, ще си я сложим в джоба!” Няма да оставим така нещата. В бойните изкуства е важно уважението. Това е едно семейство, в което трябва да има уважение и да се спазва йерархията. Трябва да има респект и отговорност. Тук шепа тарикати направиха латиноамерикански пуч. Това всъщност е една офанзива за овладяване на федерациите по бойни спортове. Същото се случи и на общото събрание на Федерацията по бокс, само че там схемата не сработи.

- Бойко тренираше при мен 3,5 години – от 1982 до 1985 година, беше на 26 години. Доведе го един наш общ приятел, Владо Петев. Тогава беше пожарникар, лейтенант в Пожарната на ул. “Искър”. Сутрин след дежурства често се отбиваше с много други мои ученици вкъщи да си говорим за таекуондо. На мен къщата ми беше хан. Кой ли не идваше там?! Имах много богата библиотека за бойните спортове. Идваха да четат, любознателни момчета бяха. Аз живеех до стадион “Раковски”, ние правехме нашите тренировки на стадиона.

- През 1983-84 г. при мен е бил Божидар Димитров, тренираше само за здраве. Едно лято ме покани в Созопол да се гмуркаме заедно, търсеше някакво тракийско селище... При мен са се занимавали проф. Цеко Воденичаров, беше директор на Медицинска академия, Кин Стоянов, синът на Радой Ралин - нямаше големи състезателни дадености, но притежаваше невероятно висок боен дух, настървеност... Треньор съм бил и на бившия вицепремиер Петър Жотев. Добър таекуондист не стана, но е много добър шахматист. Сега живее в Америка, консултант е в много голяма фирма. Виждахме се миналото лято и каза, че таекуондото страшно много му е помогнало да се справи като емигрант в Щатите. 

- Изобщо няма да ги търся за съдействие. Досега сме се справяли и с по-големи препятствия и много мишоци сме сложили на мястото им!

- Тренирахме с анцузи, а не с кимона, защото беше забранено. Каратето се тренираше по линия на МВР, а йогата се толерираше покрай Людмила Живкова... Затова ние пунтирахме, че правим йога. В програмата на Клуба по източни изкуства пишех: йогийско дишене, поза “кобра”, горно дишане, долно дишане, за да може да мине. Въпреки това поне 15-20 пъти са ни затваряли школите. Много съжалявам, че не се срещнах с Людмила Живкова, тя щеше да ни разбере и властта да ни подкрепи. Но при нас тренираха доста хора от службите - командосите, от Школата в Симеоново, от управленията на МВР.