Легендарният Йордан Йовчев взриви препълнената зала "Арена Армеец" с бенефиса си. Над 12 000 души станаха на крака и аплодираха близо 2 часа един от най-големите български спортисти, който утре навършва 40 години.

Данчо за пореден път показа защо е сред най-обичаните национални герои - бебета в детски колички, дядовци и баби, хора от всякакво поколение, със сълзи на очи аплодираха големия българин, предаде репортер на БЛИЦ.

Гала спектакълът "Пътят" включи над 160 участници, светлинно и звуково шоу разтърси "Арена Армеец". Стартът беше даден от малко детенце, което носеше спортен сак. "Така започна пътят на големия Йордан Йовчев", каза водещият на шоуто.

И оттук насетне последва целият път, осеян с върхове и падения, радост и болка, медали и върхови постижения за Данчо Йовчев. Единственият гимнастик, участник на шест поредни Олимпиади започна пътя си от Барселона през 1992 година. Фламенго и феерични костюми символизираха първата Олимпиада на Данчо. Тогава той бе най-младият участник в българския олимпийски отбор, нямаше поставени задачи и цели пред себе си. Четири години по-късно - в Атланта`96, Йовчев вече е по-уверен. "Можеше да спечеля и аз сребро, но не се получи", спомня си гимнастикът.

След Олимпиадата българинът остана в САЩ, където участва в шоу програма, занимава се и с деца. "Америка ме научи, че трябва да се справям сам. Ако някой път ми домъчнееше, излизах пред залата и мислено си правех 15-минутни екскурзии до Пловдив", връща се назад в годините великанът.



Между всяко едно участие на Йовчев на Олимпиади на подиума излизаха десетки деца, които демонстрираха гимнастически и акробатични умения.

През 2000-ата в Сидни Йовчев печели два бронзови медала и казва: "Да, доволен съм, защото ме признаха."

Мнозина очакваха това да е последната Олимпиада на Йовчев, но каква илюзия... последва перфектно изпълнение на гимнастика на висилка, а залата стана на крака и мощно го аплодира.

Шоуто продължи с един от най-трудните моменти в кариерата на Йовчев. На световното първенство в Анахайм през 2003 година Данчо пада лошо при изпълнението си на успоредка, получава разкъсване на мускул. "Той сам трябваше да вземе решение дали да спре", казват от българския лагер.



На следващия ден гимнастикът излиза и се представя блестящо - става двоен Световен шампион на халки и земя.

"Щеше да е пълно кощунство, ако не бях излязъл в залата. Щях да разочаровам много хора, особено хилядите българи, които живеят в САЩ", казва Йовчев.

За тази си геройска постъпка Международната федерация по гимнастика го провъзгласява за спортист на годината. Той взема същото отличие и в България. В този момент залата притихна, защото идваше големият момент... Олимпиадата в Атина през 2004 година.

"Това е срам и позор за гимнастиката", твърди целият свят.

Един от най-големите шампиони в гимнастиката - Юри Кеки, вдига ръката на Йовчев и посочва кой е истинският шампион, въпреки че съдиите дават златния медал на Димостенис Тамбакос от Гърция. И тук българската публика избухна в екстаз и започна да скандира "Данчо, Данчо!".

Пътят на нашия герой продължава и той се класира за пета поредна Олимпиада - Пекин`08. "Тренирах като луд, но това не беше Данчо от 2004 година. Направих грешка, която никога не съм правил в живота си. Така и не разбрах защо ми се случи това", спомня си легендата.

Последва изпълнение на трупата на Нешка Робева, акробати и още деца, които един ден вероятно ще последват Данчо Йовчев по неговия спортен път.

"Той направи нещо невероятно. Класира се за шеста поредна Олимпиада. Това е чудо. Данчо, ти оставяш диря в световната гимнастика", възкликва целият свят, когато Йовчев заминава за Лондон и влиза във финала на шестата си поредна Олимпиада.

"Исках просто да изиграя едно нормално и цяло съчетание. Знаех, че това ще бъде краят", коментира Данчо Йовчев.

Седмици и месеци преди участието му в Лондон българинът е измъчван от непрестанни болки, контузии, вади рамо, прави и операция на зъбите си, но въпреки това той отново е герой и показва на света, че живее с гимнастиката.

Финалът на шоуто е трудно да бъде описан с думи. Над 12 хиляди души станаха на крака и в продължение на 15 минути ръкопляскаха и не оставиха Йовчев да слезе от голямата сцена. След коронното му изпълнение на халки публиката започна да скандира "Данчо, Данчо", на което той клекна на земята, целуна пода, прекръсти се и със сълзи на очи помаха за довиждане!
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ





Родно място: Пловдив УСПЕХИ
Бронзов медал от Олимпиадата в Сидни 2000 година (земна гимнастика)
Бронзов медал от Олимпиадата в Сидни 2000 година (халки)
Бронзов медал от Олимпиадата в Атина 2004 година (земна гимнастика)
Сребърен медал от Олимпиадата в Атина 2004 година (халки)
Световен шампион (земя) – 2001 година в Гент
Световен шампион (халки) – 2003 година в Анахайм

Първият гимнастик, който участва на 6 поредни Олимпиади – от 1992 година до 2012 година.

ПОСТИЖЕНИЯ

През 1991 на Европейското първенство за юноши до 18-годишна възраст в Атина става вицешампион в многобоя.

През 1996 на Европейското първенство в Копенхаген става вицешампион на халки и четвърти в многобоя.

През 1996 на Олимпийските игри в Атланта остава четвърти на халки.

През 1999 на Световното първенство в Тянцзин става бронзов медалист в многобоя.

През 2000 на Европейското първенство в Бремен остава четвърти на халки.

През 2000 на Олимпийските игри в Сидни става двоен бронзов медалист на земя и халки.

През 2001 на Световното първенство в Гент става двоен Световен шампион на земя и халки.

През 2002 на Европейското първенство в Патра става Европейски шампион на халки, Европейски вицешампион на земя и Европейски вицешампион в многобоя.

През 2002 на Световното първенство в Дебрецен става двоен Световен вицешампион на халки и земя.

През 2003 на Световното първенство в Анахайм става двоен Световен шампион халки и земя.

През 2004 на Олимпийските игри в Атина взема бронзовия медал на земя и сребърния на халки.

През 2009 на Световното първенство в Лондон взема сребърен медал на халки.

НАГРАДИ

Най-добър спортист на Балканите - 2003
Спортист №1 на България - 2001, 2003
Йордан Йовчев e победител в конкурса "Мъж на годината 2004"
2013 година - удостоен е с орден „Стара планина“ I степен