Японският сумист Котошогику спечели Купата на императора. По този начин той прекъсна тоталната хегемония на монголските състезатели, които доминираха през последните 10 години. Тогава триумфира Точиадзума.

Оттогава се проведоха 58 турнира и 56 от тях бяха спечелени от монголци. Преди да сложи край на кариерата си заради серия от хулигански постъпки в нетрезво състояние, Асашорю спечели 10 от тях. След неговото оттегляне в сумото доминираше Хакухо, победител в 35 надпревари. Неговият сънародник Харумафуджи стана шампион в 7 турнира, Какурю се пребори за две титли, а по веднъж вдигнаха Купата на Императора Кьокутенхо и Терунофуджи.

Монголската хегемония бе разбита за първи път от българина Калоян Махлянов-Котоошю, който вдигна Купата на Императора през 2008 г. в Токио, в храма на сумото "Кокугикан". Калоян записа името като първият европеец, триумфирал с най-ценния трофей в древния японски спорт. През януари 2012 г. неговият подвиг бе повторен от друг европеец - естонеца Баруто.

Победите на Котоошю и Баруто си останаха единствените между тези на монголците през десетилетието. Името на 31-годишния Котошогику днес е най-споменаваното в Япония, при това с голяма гордост. България също има поводи за радост, като се вземе предвид факта, че Калоян Махлянов сега е треньор в школата "Садогатаке", чийто възпитаник е Котошогику.

Калоян бе принуден да се откаже от българското си гражданство, за да може да стартира треньорска кариера в Япония. Сега той носи фамилията на съпругата си Андо, а треньорското му прозвище е Наруто.