Когато през 2015 г. Барселона спечели за пети път Шампионската лига, едва ли някой си е представял, че шест години по-късно отборът ще представлява само бледа сянка на минало величие. Но причините за сегашното състояние на тима са много дълбоки и трябва да се търсят в поредицата от събития в последните години.

1000 лева Oнлайн казино Бонус от efbet

Дори още през триумфалната 2015 г., когато Барса бе на върха в Европа, вече бяха публична тайна изострените отношения между треньора Луис Енрике и суперзвездата Лионел Меси, завършили с абдикацията на Енрике две години по-късно. При неговия наследник Ернесто Валверде дойде първият голям шамар, когато след 4:1 на „Ноу Камп“, Барса си позволи лукса да загуби с 0:3 в реванша с Рома и да изхвърчи от Шампионската лига. Известен факт е, че

само глупакът се спъва два пъти в един и същи камък.

Но каталунците явно не само не си бяха взели поука от това фиаско, ами сякаш бяха решили да подобрят своите антирекорди. Защото още в следващия сезон те сътвориха нещо направо немислимо. След победа у дома с 3:0 над Ливърпул в шампионския полуфинал, рухнаха с 0:4 на „Анфийлд“, разбивайки всякакви надежди за нов финал.

Но това съвсем не бе всичко. Датата 14 август 2020 г. ще остане записана с черни букви в историята на Барса. Защото тогава отборът претърпя най-голямата си загуба в цялата история на европейските клубни турнири. Поради пандемията от коронавирус арената бе стадион „Луш“ в Лисабон, а съперникът – мюнхенският Байерн. Баварците изнесоха истинска футболна лекция, завършила с оглушителното 8:2. Смяната на треньора Кике Сетиен обаче съвсем не се оказа целебното биле. Сега Пари Сен Жермен буквално се подигра с Барселона след 1:4 на „Ноу Камп“, а Мбапе се превърна във вторият играч, постигнал хеттрик на този митичен стадион след Андрей Шевченко с Динамо (Киев) в Шампионската лига през ноември 1997 г. – 0:4. По ирония на съдбата това стана на 5 ноември, а на същата дата през 1980 г. Барса загуби отново с 0:4 на свой терен срещу Кьолн за Купата на УЕФА.

Въпреки че Меси упорито отрича този факт, знае се, че взаимоотношенията му с треньорите са определящи за техните съдби. Сега Роналд Куман е деветият треньор в „ерата Меси“. И още с неговото идване бе разпален тлеещият огън. Човекът, който от свободен удар донесе първата шампионска купа на Европа за Барселона на „Уембли“ през 1992 г., недвусмислено заяви на аржентинската звезда в прав текст, че привилегиите му свършват дотук. Това бе истински шок за Меси! Впоследствие Куман се опита да замаже положението, но конфузията остана. Като капак на всичко той се отказа от услугите на роден голмайстор като Луис Суарес. Уругваецът така и не разбра причините за това алогично решение, а още по-шашардисан бе неговият голям приятел Меси. Сега Суарес бележи гол след гол за мадридския Атлетико и дори имаше повече попадения от Меси, а дюшекчиите са на първо място в класирането. Както през далечната 1960 г. Барса изпусна испанеца Луис Суарес, превърнал се впоследствие в „мозъка“ на миланския Интер на Хеленио Херера, така и сега каталунците с лека ръка се разделиха с уругвайския му съименик, който вече пише история с Атлетико.

Така че треньорът

Куман е под огромно напрежение и постоянен мониторинг

не само от страна на запалянковците, а евентуално изпускане на шампионската титла в Примера Дивисион след самоубийствени равенства у дома срещу Кадис, както и при вече очертаващото се отпадане от Шампионската лига, би предизвикало истинско цунами с непредвидими последици. Тогава той ще бъде обявен за главния виновник за фиаското, защото Куман си вкара неспасяем автогол с тези свои резки решения. Неслучайно вече вървят слухове за неговия евентуален наследник...

Неясна остава и съдбата на Меси, който въпреки сътресенията миналото лято продължава да се изживява като месия. Той се готви да заведе дело срещу вестник „Ел Мундо“, изнесъл на бял свят сензационната информация за „фараонския договор“ на аржентинеца от 555 милиона евро за четири години. Нещо повече – наскоро имаше наглостта да постави и условия, за да остане в Барселона. А условията му бяха цялостно преструктуриране на клуба (!), както и гаранция съставът на отбора да бъде подобрен. Явно не е наясно, че макар и суперзвезда, той все пак е само футболист, а не член на клубното ръководство. Или може би това е ход, който да ускори придвижването му към изхода по посока Пари Сен Жермен или Манчестър Сити?

Всеизвестен факт е, че рибата се вмирисва откъм главата. Така че катаклизмите в Барселона се явяват и логично следствие от боричканията за президентския пост в клуба. Неяснотите, интригите и взаимните обвинения между бивши мастити ръководители още повече рефлектират върху представянето на отбора и наливат вода в мелницата на опонентите. Акули по върховете като бившите президенти Жуан Лапорта (по негово време Барса два пъти е шампион на Европа), Сандро Росел (една купа на Европа) и Хосеп Мария Бартомеу (една купа на Европа), както и млади „лъвчета“, жадни за власт, са вперили поглед към престола, където временният Карлес Тускетс само брои дните, които му остават до фаталната дата 7 март. Сега Барселона е на исторически кръстопът. Накъде ще поеме? Въпрос с повишена трудност...
РУМЕН ПАЙТАШЕВ