Вермланд, Западна Швеция, е място със спокойни, леденосини езера и милиони високи, остри дървета. Пейзажите са тихи и обширни, а темпото на съществуване бавно. Това е идеалното място за размисъл, а за Свен Горан Ериксон е мястото, където е роден и където прекара последните дни от живота си. Аплодисменти на почит изпълниха стадиони в цяла Европа, за да почетат легендарния швед, отбелязвайки един добре изживян живот с голямо наследство във футбола.

През януари 2024-а Ериксон обяви, че е диагностициран с рак на панкреаса и му остава „в най-добрия случай около година живот“. На 26 август на 76-годишна възраст усмихнатият Свен издъхна в дома си, близо до родния Суне. В последните си месеци живот шведът допусна всеки от нас по-близо до себе си с няколко медийни изяви, включително трогателен документален филм, който излезе около седмица преди смъртта му, където отвори сърцето си. Така че усещането след тази тъжна сутрин на 26 август е, че всеки един от нас загуби част от себе си, когато той си отиде от този свят.

Треньорската кариера на Ериксон

продължи повече
от 4 десетилетия

през които той печели 18 трофея. Често имаше скандали около личния му живот, включващи различни афери и изневери, най-вече по време на периода му като селекционер на Англия. Въпреки цялата тази драма един момент на мълчание преди 23 години винаги ще отеква на Острова, когато си спомнят за първия чуждестранен селекционер на Трите лъва. Обикновено не свързвате футбола с тишината, но 1 септември 2001-а не беше нормален ден. Тогава Англия разби с 5:1 Германия и смълча Мюнхен, а Свен даде огромна наслада на всички хора в страната, въпреки че това си остана неговият пик като селекционер на Трите лъва.

Всичко за шведа започва с Деферфорш, след което поема Гьотеборг. Ериксон беше едва на 30, а играчите на един от водещите клубове в страната дори не бяха чували за него. Но той не се притесняваше и изведе тима до титлата и Купата на УЕФА през 1982-а. Това доведе до назначаването му в Бенфика, където отново беше успешен, печелейки две титли и достигайки до още един финал за Купата на УЕФА през 1983-а.

Звездата на Ериксон
беше във възход

Той премина в Рома, а след това във Фиорентина, преди да се завърне в Бенфика през 1989-а. Последва нов триумф в португалското първенство и финал за КЕШ през 1990-а, загубен обаче от Милан. Следващата дестинация отново бе Италия, където със Сампдория триумфира в Купата на страната през 1994-а. През 1997-а Свен пое юздите на Лацио, където беше подкрепен на трансферния пазар от богатия президент Серджо Краньоти, и се отплати за тази вяра с титлата в Серия А (б.р. – спечели и КНК) през 2000 г. – това бе едва вторият път, когато клубът спечели най-голямата награда в Италия.

В този момент Ериксон беше един от най-уважаваните треньори в Европа и като такъв не беше голяма изненада, че Футболната асоциация на Англия го посочи като наследник на Кевин Кийгън. Още с назначаването си през януари 2001-а като селекционер на Трите лъва Свен имаше тежки моменти. „Продадохме душата си направо във фиорда на нация от седем милиони скиори, които прекарват половината си живот на тъмно“, написа тогава Daily Mail. А The Sun описа назначаването му като „ужасно и жалко“. Ериксон се справи с яростта по типично хладнокръвен и спокоен начин, подари победа за историята с 5:1 над Германия на нацията и макар да е обвиняван, че не е извлякъл максимума от така нареченото златно поколение, той изведе Англия до 3 големи турнира и във всеки от тях достигна до 1/4-финалите. Пресата обаче така и не го остави на мира и 5-те му години начело на Трите лъва бяха изключително бурни, като всичко приключи през 2006-а.

Ериксон продължи да управлява множество клубове и държави, включително Манчестър Сити, Лестър, няколко китайски отбора, Мексико и накрая през 2019-а Филипините. През март тази година той сбъдна и

детската си мечта

след като ръководи Ливърпул на „Анфилд“ в благотворителен мач и обра овациите на феновете. Най-странното назначение в кариерата му дойде през 2009-а, когато прекара 6 месеца в четвъртодивизионния английски Нотс Каунти като директор. Бързо обаче той откри, че амбициозните обещания, дадени от консорциум от Близкия изток, не са подкрепени с реални пари. Той имаше договор на стойност от 2 млн. паунда на година, но Ериксон спечели възхищение, когато тихомълком се отказа от тези пари, за да спаси най-стария клуб в света от по-нататъшно финансово затруднение.

Треньорът на Интер Симоне Индзаги, който игра под негово ръководство в Лацио, разкрива най-добрите черти на човека Свен: „Когато пристигнах в Рим, бях много млад и той много ми помогна. Беше фундаментален в моето развитие като играч, но най-вече като човек. Възхищавах се на спокойствието му, колко учтив беше и начина, по който наистина уважаваше всички. Ериксон беше източник на вдъхновение за мен. Днес съм тук благодарение на него и това, което ме научи. Свен беше велик човек, пример в живота за всички нас“.

В последните няколко месеца легендарният швед показа силата и желанието си за живот, което беше поредната демонстрация на неговото величие. Научи ни как да живеем, докато той умираше. Документален филм за живота на Ериксон, сниман в Суне, Вермланд, Западна Швеция, и просто озаглавен „Свен“, беше показан около седмица преди смъртта му. Той съдържаше послание от самия него, което трогателно обобщава неговия хумор, грация и достойнство: „Не съжалявайте, усмихнете се. Благодаря ви за всичко, треньори, играчи, фенове, беше фантастично. Грижете се за себе си и се грижете за живота си. И го живейте! Чао“…
Любомир ИЗОВ/ТЕМА СПОРТ