Мечтата на Анхел Капа за по-добра Аржентина получи сериозен удар през 70-те години на ХХ век, когато военните взеха властта в страната и политически активният младеж трябваше да замине в изгнание.
Въпреки това Капа, който в момента е на 62 години, не загуби мечтите си. В Испания той се изгради като футболен треньор и в момента отново е в Буенос Айрес, за да възвърне на страната вярата във футбола.
“Имам проблеми с хората, които са загубили мечтите си, радостта си, надеждата за трансформиране на реалността, трансформиране на футбола, твърди Капа, който в момента е на крачка от спечелването на шампионската титла в Аржентина. – Уракан се завърна към корените, към футбола, който сме играли през целия си живот.”
Капа, чиято кариера на футболист протекла в различни отбори от Бахия Бланка през 60-те и 70-те, говори за привлекателния и нападателния футбол, който се практикувал в страната през първата част на ХХ век и частично след това.
“Този стил ще служи на Уракан и в бъдеще, сега си връщаме изгубения престиж”, твърди интелигентният, обикновенно облечен специалист, който е печелил шампионската титла на Перу с Университарио и Чарити Къп начело на Мамелоди Съндаунс в ЮАР.
Успехът на Капа в Уракан дойде по-бързо отколкото очакваше, след като бе назначен начелона на тима през миналия октомври. Човекът, който му гласува доверие бе президентът на клуба Карлос Бабингтон, бивш национален халф и световен шампион от 1974 г. Малцина са заложили за нещо повече от финиширане в средата на класирането за отбор, който е съставен предимно от взети под наем играчи и неопитни младоци.
Наскоро Капа разказа история от предишната работа, журналист в испанския спортен ежедневник “Марка”. Това занимание му помогнало за среща с легендата на Реал (Мадрид) Алфредо ди Стефано, който играл в Уракан под наем от Ривър Плейт в средата на 40-те.
“Когато му казах, че ще ставам треньор на Уракан, той ми каза: “Ще ти споделя две неща: първо – отиваш в клуба, който има най-малко пари в целия свят и второ – там ще можеш да реализираш мечтите си,” разказва наставникът на скромния аржентински тим.
Старите фенове на клуба, които са се радвали на малко успехи след спечелването на шампионската титла през 1973 г. начело със Сесар Луис Меноти, на няколко пъти отиват при Капа, за да му благодарят със сълзи на учите. Това е израз на усилията му да превърне Уракан в претендент за титлата.
В неделя Уракан се изправя срещу Велес Сарсфийлд в директен двубой за титлата, който се очаква да бъде най-приятният за гледане мач от подобно естество.
“Това е истински финал, който е за доброто на аржентинския футбола. Това са два тима, които играят добър футбол със собствен стил”, твърди Капа.
Играещите под наем в Уракан футболисти и младите таланти на тима изведнъж се оказаха и потенциални кандидати за националния отбор на страната. Такива са халфът Марио Болати, плеймейкърът Хавиер Пасторе, който наскоро стана на 20 години и Матиас Дефедерико, който записа дебюта си за Аржентина в контролата с Панама през май.
“Това са играчи с голям талант и бе въпрос на време да го демонстрират, твърди 62-годишният специалист. – Това са играчи, които не успяват да се наложат в един клуб, но когато отиват на друго място се превръщат в брилянтни играчи.”
“Един футболист на Велес струва, колкото бюджета на Уракан за две години”, обяснява Капа минималните финанси в клуба. Той допълва, че икономическите затруднения са причина за липсата на успехи в традиционно силните в страната отбори и дори на грандовете.
“Ривър Плейт и Индепендиенте, заедно с Уракан, бяха стандарт в Аржентина за красив и нападателен футбол, но и те загубиха облика си, разкрива специалистът. – Отборите в страната нямат достатъчна стабилност, за да поддържат един и същи отбор в продължение на 6 месеца или година. Продават талантите си в Европа. Трябва да намерим начин да превърнем тези пари отново в качествен футбол.”
Рекс Гоуър, “Ройтерс”