Синът на Салваторе Скилачи - Матия, написа прочувствени и затрогващи думи, пропити с мъка и печал. Както е известно, Тото, както наричаха легендарния италиански голмайстор, напусна този свят след битка с коварна болест.
Матия Скилачи използва социалните мрежи, за да се обърне към своя баща, познат по света като голмайстор и най-добър играч на Мондиале'90. Синът на бившата звезда на Ювентус и Интер е на 34 години - роден е по време на Италия'90, когато легендарният нападател кара всички тифози на Ботуша по куфеят на попаденията му.
ПИСМОТО НА МАТИЯ:
"Здравей, татко. Отне ми известно време да ти пиша... празнотата, която остави, е огромна. Всички те познаваха като героя на вълшебните нощи, но за тяхно съжаление никой не те познаваше като баща. Ти беше и винаги ще бъдеш моят най-добър приятел. Ти беше най-добрият пример, супергероят, за който всички деца мечтаят, когато затворят очи. Тръгна си така, изведнъж, точно както направи: винаги изненадващо, без предупреждение. Камък в сърцето, в душата, пробождане в гърдите, огромна рана, а белезите ще останат завинаги.
Ще те обичам вечно, винаги ще те нося в сърцето си - това сърце, което се разби на две сега, когато си далеч от мен. Никой не може да развали връзката ни, направена от любов, искреност и гняв: двама спътници, които са пътували заедно, от деня, в който ме доведе на този свят, до деня, в който ме напусна.
Кръвта ти винаги ще тече във вените ми и присъствието ти ще бъде постоянно, повтарящо се, фиксирано в живота ми. Последните няколко дни заедно те направиха по-слаб и крехък, както физически, така и емоционално. Това копеле те хвана и удуши; вероятно е бил повече твой фен от много други, стига да не те изостави до края. Какво ще правиш с него?
Винаги си ми казвал, че понякога тези фенове те задушават, но този наистина се задушаваше. Но ти се би като лъв, сърцето ти беше направено от стомана, за цял живот. Това ми каза онази синеока лекарка в това отделение през последните няколко дни. Роден си боец и си тръгна по същия начин.
Може би той спечели, може би......... защото в действителност не е така: винаги ще сме заедно, където и да си.
Обещах ти, че ще бъда с теб до края, но излъгах, защото между теб и мен, между връзката ни, в любовта ни, никога няма да има край. Сега наистина не знам какво ще е без теб, не знам дали времето ще разбере и излекува тази рана, но знам, че ще ми помогнеш и напътстваш, сигурна съм в това.
Обичам те безкрайно и твоето наследство ще продължи да живее в сърцата ни. Благодарим ти за това, което беше, благодарим ти за това, което ни даде. Благодаря ти за всичко татко. Рано или късно ще се срещнем отново. Обичам те!"
