Цвети Пиронкова спечели първия си финал в големия тенис. Златното пловдивско момиче вписа името си в славната спортна история на България. И по стара наша традиция от върха директно слезе при корените си - у дома, при бабите и... при кмета на града. Бабите я посрещнаха като скъпо чедо - с баница и сарми, пише marica.bg. Кметът - като висок гост с големи заслуги. Но от престараване или незнание се получи гаф. Градоначалникът подари на Цвети сувенир, който нарече реплика на Панагюрското съкровище.

Ако подобен протоколен гаф се случва за първи път, ще кажем - простено им е, не знаят. Но този факт е рецидив. Точно преди година писателят Жозе Родригеш душ Сантуш си отиде в родната Португалия с плакет - релефна снимка на Пловдив, обявена от градската управа като “Почетен знак на Пловдив”. “Марица” алармира тогава, но извинение към световноизвестния творец не последва. Гафът беше определен от местните власти като лапсус. Сега отново не е ясно - гаф или просто лапсус е “репликата” за Цвети?

И какво всъщност подариха на Цвети?
Пиронкова получи сувенир - пластика от цинк, авторска изработка на художника Иван Тодоров, в луксозна кутия. Струва 900 лева и се предлага свободно на щандовете на Археологическия музей в Пловдив, Националния исторически музей, туристически обекти и други магазини за сувенири.
Защо Ритонът, който държи в ръцете си брилянтната спортистка, не може да се нарече нито копие, нито реплика на Панагюрското съкровище? Отговорът е много прост. Той просто е предмет с търговско предназначение. Това казват законите в държавата. Възпроизвеждането на културни ценности, какъвто е прочутият златен сервиз с 9 уникални съда, в копия, реплики и предмети с търговско предназначение, се урежда със специална наредба на Министерство на културата.

Тя определя и условията, и реда за създаване, разпространение и използване на изображения на културна ценност в други изображения с търговска цел или за реклама.

Следва да обясним и каква е разликата между копие и реплика на Панагюрското съкровище, което е национална ценност.
В член 4, глава Втора на Наредба № Н-00-0005 от 8 юни 2010 г., допълнена през декември 2012 г., четем:
Копието е новосъздадена вещ, която възпроизвежда максимално точно визуалните и размерните характеристики на културната ценност. С други думи копието трябва отговаря на първообраза в точен размер и е от злато. Изработва се само за музеи и в държавата ни има само три копия - колкото позволява законът. Едното е в Пловдивския музей, второто - в Националния исторически музей, третото - в Панагюрище. Те са маркирани със специален знак - СБ, и имат пореден номер. Придружени са с идентификационен сертификат, съдържащ технологично описание и състав на материала, от който е изработено - причината е, че е от благороден метал.

Репликата също е новосъздадена вещ, която възпроизвежда визуално характеристиките на културната ценност, но задължително се различава от нея по размер - изискването е най-малко с една десета. Репликата също задължително се маркира със знак RB.

Копия и реплики се изработват само с разрешение на министъра на културата и имат паспорти. Всички останали интерпретации на културни ценности се наричат предмет с търговско предназначение, т.е. сувенири. В наредбата цяла глава е посветена на документацията за изработката им.

И нека уточним още нещо. Никой не оспорва достойнства на художествената творба на Иван Тодоров. Никой не подлага на съмнение благородния жест на уважение и признателност към приноса на Цвети Пиронкова, подарявайки є най-ценното си от колекцията на града. Става дума за стойността на материалите, с които община Пловдив се украсява и поднася на личностите - изключителни посланици на България в света!