Откриха паметна плоча за президента Желю Желев, тъкмо в навечерието на 10 ноември – намек, по касапски елегантен, че и той, като всички останали, е рожба на 10 ноември, да не си въобразявате нещо друго. 
Поставиха паметната плоча на родния му дом в село Веселиново. 
Обаче паметник на Лучников, правосъдният министър на Костов, има от години в центъра на София - и така е редно, позакъснелите демократи винаги се ползват с предимство у нас.

Преди няколко години двама социолози закриха Прехода - станалото станало, плюйте, забравете и си откривайте паметничетата. 
Сега е време да закрият и 10 ноември, някак не е удобно вече да се сещаме за него - особено за неговите копелета, които за една нощ станаха демократи и антикомунисти. 
Може и направо от календара да го извадят, пък после пак ще го върнат.
Ето, сега връщат закрития Преход - щели да правят ревизия на приватизацията, искат да вземат на Прокопиев цървулите. 
Някои веднага предложиха да се направи ревизия и на външнотърговските дружества, от които, благодарение на 10 ноември, били откраднати един милиард и половина долара.
Както са я подкарали, да вземат да направят ревизия и на построеното от проклетия Живков - и да накажат виновните. 
Не е лоша тази идея: защо строиш, щом не разбираш, че ще окрадат всичко. 
Можеха направо да осъдят Живков заради тази му престъпна недалновидност.

Има и още една причина: наскоро Бойко си призна, с известно неудобство, че вече е построил повече от Живков. 
Щом е така – хайде да го отпразнуваме с една ревизия.

На Прокопиевци цървулите няма да вземат, обаче поне ще можем да се похвалим пред Брюксел с ревизиите си: закриваме Прехода, сетне го откриваме, явно трябва да закрием и 10 ноември, накрая направо да закриваме и Историята - едно опело, и край. 
На брюкселските дантели най-много ще им хареса последното.

Иначе все ще се препъваме в нещо: например, тия дни стана ясно, че едва догодина брутният вътрешен продукт на страната ще достигне онзи по времето на Живков. 
Направо да не повярваш. 
Толкова се хвалехме с Прехода, а той бил нещо като най-великият колоездач на всички времена Армстронг – най-велик, в смисъл на най-назобан с допинг.

Писах веднъж, че 10 ноември 1989-а е едно чудовище на неопределеността, което се храни единствено с мълвата. 
Той е фалшивият гроб на промяната. 
Разкопаеш го – и там няма нищо. 
Някой е отмъкнал всичко.

Тази неопределеност може да е удобна за някои: да откраднат нечии цървули, да се преправят, да фалшифицират себе си и пр. 
Но за огромното мнозинство от хората тя е потискаща и направо ужасяваща. 
Те нямат мира от въпроса: какво се случи, къде сбъркахме, в какво съгрешихме, че ни превърнаха в оскотели зрители на безкрайните им ревизии? 
На обитатели на един живот, в който властват преструвките, преувеличенията и лъжите.

Какво се случи, че да откраднеш на босия цървулите се превърна в основното занимание на една Секта? 
С какви мръсотии ни захраниха, с какъв отвратителен допинг ни натъпкаха, само и само да ни превърнат в някакви сбърканяци?

Босите – ония, на които им откраднаха и цървулите, все още искат да получат отговор на въпросите си, наивно се надяват, че докато Сектата ревизира Преврата на 10 ноември, Прехода и дори Историята, ще успее да съчини някакъв отговор – колкото и да е мижав. 
Напразни надежди.

Сектата ще ревизира сама себе си – и резултатът е ясен още отсега, ако Босите изобщо получат някакъв отговор. 
Впрочем, „Босите“ изглежда доста патетично определение, но да се задоволим с него, все пак е по-приемливо в сравнение с „Анестезираните“ или „Обезпаметените“, примерно.

Да драпаш бос из несвършващите нашенски преходи/ревизии никак не е приятно. 
Обаче пък далеч по-жестоко е, когато човъркат из паметта ти. 
А го правят усърдно вече 28 години. 
Идеалът на крадливите им „революцийки“ не толкова е да свият цървулите на босите, колкото да ги обезпаметят. 
Да направят една колективна лоботомия на населението – това е тяхната истинска цел. 
И я постигнаха – до голяма степен. 
Да те накарат да си мислиш за откраднатите цървули – докато всъщност са те обезглавили…

28 години Сектата ни заглавичква със сравнения, все неприлични: „Тогава“ със „Сега“, част от „Сега“ с друга част от същото „Сега“, и тази игра не й омръзва, защото Босите вече са напълно объркани. 
Но не е лошо и още да ги объркат, до степен на обуначване. И ще го правят ненаситно.

Само едно не са изчислили: Паметта на Сърцето.
Да, паметливите хора постепенно си отиват. 
Но техните деца, и особено внуците им, са свидетели на униженията, които трябва да преглъщат в старостта си, която трябваше да бъде достойно изживяна. 
Тези унижения никоя Ревизия няма да компенсира. 
Всъщност, няма и да има ревизия изобщо за това. 
Дори един 10 ноември няма да спретнат – макар и с празните приказки на едно също тъй празно състрадание - за да утешат Оскърбените.

Не малко от техните внуци отдавна избягаха – и за да не преглъщат унижението на предците си. 
Но още повече от тях са тук – дали ще простят на Сектата, в бакалските сметки на която изобщо не влиза това унижение?

Тия дни телевизиите ореваха света, че връщали „войнишкия“ лъв на мястото на съборения паметник пред НДК – без изобщо да споменат, кой е неговият автор /скулпторът Михаил Михайлов/. 
Това са дреболии за тях, докато са принудени да газят из Калта на Всеобщата Забрава.

Заличават – а сетне ревизират Заличеното. 
Ревизират – пак и пак – празния гроб на Преврата – също и на Прехода, който, всъщност, се оказа един Преврат срещу Босите.

Преструвките й отиват на Сектата, понеже и тя е продукт на Великото Замазване – тогава да вземе да направи поне един паметник на потурчената Гордост на Оскърбените. 
Какъв ще е той?
Ей, да не вземете да направите някакъв лъв!

*Цялата статия на журналиста е публикувана във в. "Уикенд"