Напоследък Лора Крумова от Нова телевизия се превръща в една матрона, която приютява Грешници - и ги превръща в герои. Не бива да подценяваме момичета като Л. – те създават лигаво-фалшивата история на България.

Те са готови да разпънат на кръст някои дребни измамници или обикновени клетници – и, в същото време, правят всичко възможно да свалят от Кръста на Грешниците хора като Костов.
Скорошните интервюта на Л. с Костов /а преди това и с Плевнелиев/ са плод на прехласване, на наивно възторгване от чуждия успех /или богатство.
Това й пречи да вникне в много по-важни неща.
Например, какви са последиците от промъкването в политиката на единия или другия.
Л. и такива като нея, дори не се интересуват, какви са били подбудите на Костов да се превърне в това, което, всъщност, е - Демона на Криминалната Приватизация. 
Или пък дегизирането му като комичен с примитивността си русофоб – той, който е учил в Империята на Злото /СССР/ - което след две десетилетия и повече най-сетне призна преди време при същата Лора.
Без да каже, защо се е прехласнал по „злото“, защо сетне са го отпратили и пр.
Мотивите за ренегатството му също са много интересни, но изобщо не си правят труда да ги разчоплят.
Защо е клечал пред БКП, с надеждата да го приютят – толкова страстно, сякаш е бил пред портите на Рая.
Искаш да станеш комунист /със заветната членска карта/ - за да имаш и формалното право да промълвиш като онзи Антон: „Не човек, а Комунист“. 

А сетне се превръщаш в най-дивия антикомунист. 
Тръшнали вратата под носа ти – и ставаш антикомунист.
Е, как тогава да не бъде осквернено всичко в държава, която управляваш?
Как да не бъде разгромен морала й?
Не бил взел нито един пирон от Голямото Плюскане – така казва сега Костов пред Л.
Обаче подари комбината „Кремиковци“ за един долар - а новият собственик го препродаде по-късно за около 230 милиона лева.
Някакъв Захариев се оказа по-голям стопански гений от Костов. 
Накрая, с последващите врътки, единият долар се превърна в цял милиард.
Кой взе пироните?
Да не би Костов сега да си яде черния дроб, че други са взели пироните?
Питай го бе, момиче, какво го зяпаш, сякаш е някакъв Черен Ангел?
Не беше ли позорна цялата приватизация - защо бягаш от тази тема?
Така се амнистира крадливото Минало.
А Настоящето пък винаги е амнистирано - защото телевизия с боб не се храни.
В книгата си „Спомен за моите тъжни проститутки“, великият Маркес предлага едно много ясно обяснение за възникването на носталгията: „Когато хората разберат, че бъдещето не е това, за което са мечтали, тогава се появява носталгията“.
Кой ще напише разказ за тъжните ни политически проститутки, които превърнаха хората в носталгици?
Колкото повече години минават, толкова повече те/политиците се натъжават - може би проумели най-сетне евтината си същност.
А пък Костов - с неговия пирон…
Ама, моля ти се, никой не говори за твоите пирони – и да не си взел, поне раздаде почти всичко срещу почти нищо.
Да не би да си сънувал, че си разпнат - и някой забива в кръста ти ръждиви пирони? 
Исус Костов.
Но друго със сигурност доуби – почтения стопански манталитет.
И въведе Големия Грабеж: Всеки да лапа, колкото и каквото може.
Един ден ще имаш паметник – защото винаги ще има мекерета неуки, винаги ще има тъжни проститутки.
На него трябва да пише: „Той не открадна дори един пирон!“

***

По-долу ви предлагам фрагменти от разговор с Гълъбина Ръждева - лелята на Иван Костов.
Той е излъчен на две части: на 7 март и на 4 април 2004 година.
Лелята се оказа много специална – забавна, остроумна и великодушна. 
И най-важното – пределно откровена. 
Нещо, което не е било одобрено от роднините й и тя се оплака, макар и пестеливо, по време на втория ни разговор.
Тя обичаше племенника си Костов, това бе вън от съмнение. 
Повече ценеше обаче идеите на младостта си - и не го криеше. 
А най-много държеше на истината – и я поднесе извънредно колоритно.
Костов се превърна за мнозина, донейде и заради надменността на характера си, в Демона на последните три десетилетия. 
Леля му нямаше никакво намерение да го принизява допълнително, тя просто представяше своята гледна точка за тази несъмнено важна фигура.
Във всеки случай, намирам, че сведенията й ще имат изключително значение за осветляването на някои малко известни подробности от биографията на Костов. 
А оттук – и на някои особености на българския Преход.

 

*Статията е публикувана в личния фейсбук на Кеворк Кеворкян