Не може да има пряка връзка между земетресенията в Македония и евентуална сеизмична активност у нас. Това коментира проф. Емил Ботев, директор сектор „Сеизмология” към Геофизичния институт към БАН, във връзка с регистрираните земетресения в района на Охрид, пише Фокус.
„Преносът на земетресения се извършва с години. Ако земетресението е с магнитуд 7 или по-голям, тогава се разместват пластове с размер и над 100 км. Тогава вече може да има разместване и в източна посока, т.е. в нашата територия, където да се провокира вече натрупано напрежение в Струмската сеизмична зона“, посочи проф. Ботев. Според него земетресения с магнитуд 4, каквито са най-силните в Охрид през последните дни, не могат да доведат до активизиране на съседни сеизмични зони.

„Категоричен съм, че едно раздвижване в Охридския район не може да доведе до активизация във Вардарската сеизмична зона. Това може да се случи само, ако случайно се случи земетресение с огромна енергия, което касае десетки километри“, каза той.

По думите му е нормално, след като е имало едно земетресение с магнитуд 4, след него в период от един, два или три месеца да има още трусове, които обаче са значително по-слаби.

„Охридският район не е известен с катастрофални земетресения. Съседният е Вардарската сеизмична зона, там стават силни земетресения и те са близо до нашата граница. Там може да стане и земетресение с магнитуд 7. В северната част, там където е Скопие, там има разрушителни земетресения с магнитуд около 6,5“, съобщи проф. Ботев.