14 април, 1928 г. Велика Събота е. В 11 часа и 20 минути преди обед земетресение с магнитуд 6,8 по Рихтер удря Чирпан, Поповица и Гълъбово в Маришкия сеизмичен район в Южна България. 

От достигналите до нас статии във вестниците от онова време знаем, че трусове разтърсват цяла България. 2000 къщи в Чирпан и 1000 в Борисовград (дн. Първомай) стават необитаеми.

"Населението нощува под открито небе и оплаква съдбата си, гледайки печалните развалини на своите домашни огнища. Кучетата грозно вият и техният тревожен вой се смесва с покъртителните ридания на майките, изгубили децата си, със сърцераздирателните писъци на децата, останали без родители.

Болниците в Стара Загора и Пловдив са пълни с ранени - кой в главата, кой в краката, кой в гърдите",  гласи една дописка от печата през 1928 г. 

На 18 април в 21 часа и 20 минути вечерта следва нов силен трус с подобен магнитуд (7,0 по Рихтер) и епицентър близо до Поповица, Пловдивско. Хипоцентърът и на двата труса е на дълбочина около 15 км.

Разрушени напълно са десетки села. "Повечето от къщите на тия села са съвършено разрушени. Има също убити и ранени". 

Още при първата новина за земетресението в Южна България цар Борис III, придружен от княгиня Евдокия и княз Кирил, посещава пострадалите градове и села, раздава помощи на пострадалите. Министър-председателят Андрей Ляпчев и някои от министрите са се отзовали също и вземат бързи мерки, за да осигурят на пострадалите храна и подслон.

Българската православна църква също се включва в помощите. Пловдивският митрополит Максим и Старозагорският митрополит Павел, чиито епархии са пострадали от земетресението, посещават засегнатите места, раздават помощи и с присъствието си ободряват и повдигат духа на "отчаяното население". 

Църквата изпраща общо 100 000 лв. помощ на пострадалите. Светият Синод нарежда на епархийските началства във всички храмове да се пуснат дискусии, в които да се събират средства в помощ на пострадалите от земетресението, а също така да се отпуснат за тази цел и суми от благотворителните фондове при митрополиите, свещоливниците и там, където бюджетите на църквите го позволяват. 

Средствата обаче не са достатъчни. Даренията едва стигат за осигуряването на прехрана на бедстващото население, което надхвърля 200 000 души. "Страната е бедна, а тежестите от войните - големи. Ето защо в печата се повдига въпрос за отлагане на репарациите, та със сумите, предвиждани в бюджета за изплащането им, да се помогне за възстановяване на най-богатите наши области в Тракия", пише още в тогавашния печат. 

На първото си заседание след бедствието Народното събрание прокарва законопроект за подпомагане на пострадалите от земетресението. Мерките, които били предвидени, са мораториум, опрощаване на данъците, осигуряване на прехрана и подслон на страдащите.

След като приемат мерките, депутатите се разпускат отново, за да може правителството свободно да организира помощите за пострадалите. Законопроектът учредява Дирекция за подпомагане на пострадалите, която била пряко подчинена на Министерски съвет. Народното събрание гласува 100 000 000 лева държавна помощ на Дирекцията. Впоследствие Светият Синод отпуска още 100 000 лв. за пострадалите. 

Към 5 май 1928 г. ежедневниците съобщават, че трусовете от 14 до 18 април са оставили без покрив над 260 000 души. Почти изцяло сринати са около 60 населени места, главно села. Пострадали са обществени сгради, както и близо 80 църкви. 

С държавната помощ и даренията, събрани от Червения кръст, бързо се изграждат бараки, които временно да приютят хората. "Българското правителство стои пред големите трудни въпроси как да състави своя бюджет за текущата година, защото бедствието, сполетяло страната, значително ще намали приходите", пише в печата. 

В помощ на пострадалите се включва и Сръбската църква. У нас пристига Нишкият епископ Доситей, който дава свое лично дарение от 1000 динара и предава на нашата църква сумата от 250 000 лв., за да се помогне "на сестринската Българска църква и нейното пострадало паство". 

Месец след земетресението Червеният Кръст и министерството на вътрешните работи са събрали общо над 20 милиона лева. Правителството предприема широка и пълна анкета в пострадалите места, за да се установят точните загуби в жилища, покъщнина и стоки, за финансовите средства, необходими за възстановяване на фабрики, работилници и тютюневи складове. В помощ на пострадалите се включва и братството на Рилския манастир, което отпуска 50 000 лв. 

В края на май 1928 г. данните показват, че вследствие на земетресението са починали 103-ма души, а ранени са 672. Напълно съборените постройки са 13 800, необитаеми са 18 300. Засегнатото население е 515 000 души, а останали без подслон са 265 000. Засегнати от земетресенията са 219 населени места, а разрушени са 142. 

Международните медии също обръщат внимание на бедствието

Британският вестник "Таймс" пише: "Първата оценка на материалните щети, нанесени само в Пловдив, възлиза близо на 4 500 000 лири и финансовата загуба е особено тежка при положението на една бедна страна, която при това има да посреща тежки задължения за репарации и за издръжката на множество бежанци". 

Германският вестник "Франкфуртер Цайтунг" пише: "Преди всичко, ние трябва да научим от страната в югоизточна Европа, че срещу разрушенията на безжалостни природни сили ликът трябва да се търси по-малко в материалния напредък, отколкото в човешката душа, човешкото съчувствие и единение". 

И такова съчувствие не закъснява - Сърбия подпомага страната ни с 3 милиона динара. Румъния ни изпраща 500 000 леи, а Италия, освен че ни дава 7 325 000 лв., изпраща и медици в подкрепа на бедстващите. Помощи идват от САЩ, Германия, Унгария, Австрия и Англия. 

През юни възстановяването на разрушените сгради и жилища започва. Държавата поема грижата с отпуснатия 45-милионен кредит. Подпомагат се първо училищата, болниците и държавните учреждения. Децата на пострадалите се изпращат по летовища, организирани от Червения кръст. България получава съдействие и от Обществото на народите, и от Междусъюзническата контролна комисия, от които в България пристигат общо около 880 млн. лева. 

Помощи изпращат и много от съседните държави. 

Чешкият журналист Владимир Сис инициира кампания за събиране на помощи за пострадалите от земетресението и успява да събере сума от 160 хиляди крони. Международните помощи достигат над 60 млн. лева и са от над 30 страни.

В "Истории от миналия век" ви разказваме за това тежко земетресение, случило се преди почти сто години у нас, за да си припомним, че никой не е застрахован от такава трагедия. Днес страдат Турция и Сирия. Затова, с каквото можете - помогнете! 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук