На 20-и август 1951 г. във Варна пада най-проливният дъжд в историята на измерванията у нас. Небето се разцепило за 9 часа и половина.

Стресирал се дори самопишещият дъждомер в метеорологичната станция във Варна. Не успял да регистрира изцяло и правилно пороя.

Нанесените щети, особено на асфалтовата настилка в града, са чудовищни. Канализационната мрежа се оказала недостатъчна, за да побере огромното количество вода, поради което улиците се превърнали в буйни реки.

Валежът бил най-силен между 13,30 и 13,40 часа и между 17,05 и 17,10 часа с максимална интензивност за 5 минути от близо 3 л/кв.м за минута. Във варненската метеорологичната станция измерено количество за 24 часа е 257,8 л/кв.м.

Месечната норма за август във Варна е 36 л/кв.м.

Така само за едно денонощие е паднал дъжд седем пъти повече от валежа, който обикновено се изсипва за цял месец.

Годишната норма за Варна е 513 л/кв.м.

Като се пресметне площта, върху която е паднал този проливен дъжд, и количеството, измерено във Варна, а именно площ от около 600 кв.км, общия обем на пороя е 150 000 000 куб. м.

Щетите в Морската столица са сериозни. Под вода се оказват множество сгради. Пътните настилки в голямата си част са отнесени. Канализацията се запушва от огромните количества дъжд и дни наред улиците на града се превръщат в буйни реки.

Всъщност, пет години по-рано Варна отново е залята, макар и в по-малки мащаби.

След невиждания порой и потопа от август 1951 година, с цел да се предотвратят бъдещи подобни бедствия, започва залесяване на Франгенското плато, разположено северно от града. За около пет години са залесени терените по южните склонове на платото и над квартал Виница. Така се създава екосистема, която до голяма степен поема и преразпределя дъждовните води, като забавя отвеждането им към по-ниските части, където е разположен град Варна.