Повечето хора от региона на Мраморно море много точно си спомнят трагичната нощ отпреди 20 години. Тогава загиват 18 300 души, близо 50 000 са ранени, 285 000 остават без покрив над главите. Епицентърът на земетресението от 17 август 1999 г. се намира в Измитския залив, на около 100 км от Истанбул.

Експертите са категорични, че следващото земетресение по всяка вероятност ще разтърси региона на Истанбул - а това е град с 15-милионно население. Ето какво казва по този повод със сеизмологът Марко Бонхоф.

Марко Бонхоф: Сеизмични наблюдения в региона на Истанбул се правят още от 1980-те години. Те показват, че рискът от ново земетресение е много голям. И с течение на времето той, за съжаление, се повишава. Въпросът е не дали, а кога ще настъпи земетресението.

Могат ли да се предскажат точно бъдещите трусове?

Марко Бонхоф: Има три важни параметъра, които трябва да се имат предвид. Първо, силата на земетръса - тя може да се предвиди сравнително точно: земетресението ще е с магнитуд между 7 и 7,4 по скалата на Рихтер - т.е. ще е много силно. Вторият параметър е епицентърът – и той също може да се определи сравнително точно. Земният трус ще е под Мраморно море - на около 20 км от Истанбул. Третият голям въпрос е "кога"? Прогноза за това не може да се направи, но може да се каже, че има огромна вероятност през следващите 30 години в региона на Истанбул да се разрази земетресение с магнитуд от 7,4 по Рихтер. Тази вероятност възлиза на 70%. А това е много висока стойност!

Земетресението от 1999 предизвика дори цунами в Мраморно море. Може ли да се очаква същото и при следващото земетресение?

Марко Бонхоф: Да, съществува такава опасност. Само че това цунами няма да достигне измеренията на онези, които се разразиха в Япония и Суматра. Защото земните пластове в Турция се движат хоризонтално, т.е. те се разминават, а цунами възниква само при вертикални движения, когато морското дъно потъва надолу или се надига. Независимо от това при ново земетресение в региона на Мраморно море морските вълни могат да достигнат до шест метра височина и да нанесат щети в близост до крайбрежието. Големият проблем обаче са трусовете и прякото им отражение върху сградите.

Може ли системата за ранно предупреждение поне да ограничи катастрофалните последици?

След земетресението от 17 август 1999 в Турция

След земетресението от 17 август 1999 в Турция

Марко Бонхоф: Системата за ранно предупреждение се задейства в момента, в който земята започне да се тресе. Тя би трябвало да даде възможност за подготвителни мерки преди мощните сеизмични трусове да достигнат града. В Истанбул предпоставките за подобна система за ранно предупреждение са много лоши, защото регионът на земетръса се намира буквално пред вратите на града. За подготвителни мерки остават не повече от 2 до 6 секунди преди големите трусове. Предупреждението просто няма да бъде възможно. Ето защо властите препоръчват по време на земетресението хората да останат по домовете си - заставайки в рамките на вратите, под масите, под леглата. И когато трусовете отминат, бързо да напуснат домовете си, защото има опасност трусовете да се повторят.

Достатъчни ли са досегашните мерки на турските власти за ограничаване на последиците от евентуален земетръс?

Марко Бонхоф: Най-добрата защита е наличието на солидно строителство, което да е устойчиво на земетръс. То обаче струва скъпо. В Турция инвестират в такова строителство, но за жалост - недостатъчно. Може да се очаква, че при голямо земетресение жертвите ще са многобройни.

Истанбул е много голям и гъсто населен град. Има прогнози, според които, в случай на земетресение броят на жертвите ще бъде между 150 0000 и 300 000. Каква е вашата прогноза?

Марко Бонхоф: Като сеизмолог не искам да се впускам в апокалиптични предположения. Има сериозни изследвания, които допускат, че при голямо земетресение броят на жертвите ще е от порядъка на десетки хиляди, а този на останалите без покрив на главата - десет пъти повече. Дори само тези измерения са вече драматични, да не говорим за щетите, които ще бъдат нанесени на икономиката и финансовите пазари. Нашият стремеж е да се прави повече, за да бъдат информирани и подготвени хората какво да правят и как да се държат при земетресение.   

*Сеизмологът Д-р Марко Бонхоф е експерт на германския Геоизследователски център в Потсдам. От десетилетия насам той проучва сеизмичната активност в региона на Истанбул.

Източник: DW