Вечерният лов на покемони е хит сред играчите в София. Те се събират на малки групички на няколко места в столицата и заедно хващат джобните чудовища.
Александър Николов и Христо Тракторски около 21 часа в сряда са пред НДК. Мястото е сред популярните, защото има три покеспирки и е пълно с младежи на около 20 години, насядали по групи за лов. Често се пускат т. нар. лурове, които привличат покемоните. Заради тях има над 100 души. Тук-там обаче минава и някой, който не е запален по играта, съобщи „24 часа”.
 
“Ловят си покемоните и ще се блъснат в мен. Въобще нищо не ги интересува”, проплаква тийнейджърка с твърде тежък за възрастта си грим. Тя обаче е от малкото, които не са обхванати от манията по играта.
 
Христо и Александър дори са професионални геймъри. Работят в компания, която продава лицензирани кодове за различни игри, и участват в състезания. Оттам е и прякорът на Христо Амон Аглар.
 
“Използвам го в игрите от над 10 години и много хора дори ми викат Амоне, а не по име”, казва 27-годишният геймър.
 
Той започва да следи Pokemon go още от миналата година, когато създателите ѝ официално обявяват играта. “Очаквах я с нетърпение и буквално броях дните до пускането”, спомня си Христо. За зла беда обаче се оказва, че телефонът му е по-стара версия от Андроид 4,4 и не може да подкара играта. Сашо също не може да се включи, защото дори не ползва смартфон, а стара нокия.
 
“Така стана, че той си изпра телефона с дънките”, смее се Христо.
 
“Трябваше да си вземам нов и реших направо да е смартфон, за да мога да играя Pokemon go”, добавя Сашо. Христо последвал примера му и двамата заедно започнали лова на джобните чудовища.
 
“Играта привлича с чувството за прогресия”, обяснява Сашо, докато хваща поредния покемон. “Има 151 и трябва да ги събереш всичките. Те си имат определени нива на сила, наречени комбат пауър (КП), и като качваш нивата, ти се качва максималият КП на покемоните. Трябва да ги развиваш, за да стават по-силни и да печелят битки. Има и джимове, в които можеш да се биеш с хора от другите два отбора. Един от тях е точно тук (сочи НДК) и постоянно си сменя собствениците, защото в момента има над сто човека”, разказва за увлечението си 23-годишното момче.
 
Именно битките за джимовете са една от причините с Христо да изберат жълтия отбор. Когато почнали да играят, повечето хора били или от синия, или от червения тим.
 
Така ни е много по-добре, защото почти всички джимове са на другите отбори и можем да ги атакуваме, разясняват стратегията си момчетата. След всеки превзет салон получават ключовите за играта точки експириънс (опит - от англ. ез.). Такива могат да се вземат и с улавянето на покемони, но са по-малко като брой.
 
Докато разказват за стратегията, изведнъж Христо подскача. “Опа, Гроулит, Гроулит”, радва се той на редкия покемон. Замеря го с покебол, за да го улови, но не уцелва. “Не, не се бъгвай. Не сега, моля те”, кахъри се той на сървърите на играта, които забиват.
 
Бързо успява отново да влезе в приложението. “И сега, понеже този покемон го искам, първо пускам по-силен покебол и след това го храня, за да не ми избяга”, обяснява техниката си Христо. Запазил е още един коз в ръкава си. За да е сигурен, че ще улови покемона, използва специална техника за хвърляне. Най-лесният начин е просто да цъкне върху кълбото, но ако го завърти със специален начин на натискане, шансовете му се увеличават. Затова пуска кърлбол (от въртя - англ. ез.).
 
Топката се фалцира и покемонът влиза в нея. Покебола обаче почва да примигва. За да го залови, Ицо трябва да го задържи 3 секунди.
 
“Ох, бъгна се, аааа, не. Сега не знам дали съм го хванал”, емоционално се провиква младежът, след като играта му забива и го изхвърля. Бързо цъка приложението и за щастие се оказва, че е успял да улови ценния покемон.
 
Забиването на играта обаче продължава. “Самите автори не са очаквали големия наплив и затова сървърите забиват”, обяснява Сашо. Този път обаче проблемът е по-сериозен и продължава близо час. Постепенно площадката около фонтаните се опразва заради невъзможността да се подкара играта.
 
“Вчера (вторник - б.а.), докато не можехме да играем, използвах времето, за да пробвам да се науча да карам колело”, казва Христо, който е намерил интересен начин да уплътни времето си.
 
Категоричен е, че играта е страхотен феномен, който изкарва хората навън. “Ако я нямаше, сега щях да съм си вкъщи и да си почивам от работа”, обяснява той и добавя, че не е излизал по паркове и градинки с приятели повече от 10 години. Вместо това се развличал по кина, заведения и със спорт. Заради специфичните изисквания на играта ходи много повече и обяснява, че макар да спи по-малко като часове, сънят му е много по-добър.
 
След поредното забиване обаче компанията се разпада около полунощ с обещанието утре пак да излезе на лов.
 
В четвъртък вечерта екип на “24 часа” посети и другото място, което е хит сред ловците на покемони в София - езерото с лилиите в Борисовата градина.
 
Още с първите стъпки виждаме Христо. Днес е сменил локациите, защото иска да хване друг тип покемони, които не излизат при НДК.
 
Сред запалените играчи е и Свилен Маринов. 23-годишният младеж е бакалавър по компютърна сигурност. Работи по специалността си в голяма международна компания. За разлика от Христо и Сашо е избрал синия отбор.
 
“Харесва ми идеята на тима да развива максимално покемоните”, казва младежът. Дошъл е на езерото с лилиите, за да лови покемона Ийви.
 
“Той е специфичен с това, че като закачка създателите на играта са направили така, че ако му смениш името и го еволюираш, става друг тип”, обяснява Свилен, докато хваща поредното джобно чудовище. За да го накара да мине в нова форма, използва т. нар. кенди (шоколад). Прекръства Ийви на Рейнър и очаква да стане воден покемон. Номерът обаче не се получава съвсем и джобното чудовище от нормален се превръща в електрически тип. “Не стана, защото вече имам воден покемон, който се казва Рейнър”, обяснява частичния успех Свилен.
 
Още проучва къде какви покемони се появяват, но е забелязал, че през нощта изскачат повече мрачни същества.
 
Напоследък изостава малко от играта и не излиза всяка вечер. Отделя по 2-3 часа на приложението и последното му качване на левъл станало в обедната му почивка на работа.
 
Докато говорим, минава група колоездачи и всички играчи правят 2-3 крачки назад, но вниманието бързо се връща към приложението заради поредния изскочил покемон. Появата на Джинкс предизвиква смях сред част от ловците. “Това е вещица, която няма еволюция и не е рядка. Играчите се шегуват, че прилича на Гери-Никол и на Ники Минаж”, казва специалистът по компютърна сигурност.
 
Голямото му разочарование в играта е, че е изпуснал един от т. нар. легендарни покемони. Появил се е при НДК и само няколко играчи успели да го уловят. “Всички почнаха да викат, взеха да се разхождат и го показаха.”
 
Времето напредва, а батериите на телефоните не падат. Оказва се, че повечето играчи са си взели външни батерии. Купили ги преди години заради други игри.