Легендата от малкия екран не умира - Митко Цонев (СНИМКИ)
Телевизионерът остава в сърцата на няколко поколения българи
Ето с какво ще запомним Митко Цонев!
Димитър Цонев е роден на 30 август 1959 година в град София. Син е на актьора Коста Цонев и Анахид Тачева. Завършва „право“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
В периода от 1986 до 1991 година е редактор в „Международна информация“ и в Балкански информационен пул в „София прес“. От 1991 до 2002 година е водещ „Новини“ по Канал 1 на Българската национална телевизия.
През 2002 година участва в конкурса, обявен от Съвета за електронни медии, за генерален директор на БНТ, но СЕМ избира Кирил Гоцев. Цонев обжалва пред Върховния административен съд, но петчленен състав на ВАС отхвърли окончателно жалбата.[
От 1 октомври 2002 година е назначен за говорител на кабинета на Симеон Сакскобургготски, а след три години пиар на „БТК Груп“ след това отново се връща в БНТ и става заместник програмен директор и години наред е водещ на предаването „В Неделя с...“.
Работи в телевизия bTV Action, където е водещ на предаването 24/7. От Октомври 2012 година до март 2014 година Цонев и Цветанка Ризова водят предаването „Лице в лице“ по бТВ. От 17 март 2014 времетраенето на предаването се съкращава значително и Цонев, като външен продуцент, напуска бТВ. Цветанка Ризова остава титулярен водещ в предаването.
Цонев е женен за съпругата си Марияна и има две деца.
Цонев загуби баща си, големият актьор Коста Цонев на 25-ти Януари 2012 година.
Автор е на 17 документални филма, между които „Професия полицай“, „Избори по американски“, „Туризмът в САЩ“ и др. Председател на Училищното настоятелство на Националния учебен комплекс по култура в Горна баня от 1993 година и на изборна длъжност във фондация „Мария Мортисори“, учредена от училищното настоятелство.
Димитър Цонев има няколко участия в български игрални филми:
През 1971 година е първото му участие във филма „Таралежите се раждат без бодли“. Участвал е и във филмите – „Спасението“, „Ламята“, „С любов и нежност“, „Записки по българските въстания“, „Концерт за флейта и момиче“ и други.
Неизчезващите (1988) – Сервитьорът в селския ресторант
Спасението (1984)
Концерт за флейта и момиче (1980)
С любов и нежност (1978) – Боре шпингата
Басейнът (1977)
Записки по българските въстания (1976)
Ламята (1974) – Втори старейшина
Таралежите се раждат без бодли (1971) – Митко
Социалните мрежи почерняха от съболезнования на близки и приятели на Цонев. Фейсбукът на дъщеря му почерня, а последната активност на жена му е със съобщение на семеен приятел и прикрепена снимка със стола на Цонев.
След като стана ясно, че сърцето на телевизионера е спряло Игор Марковски сподели отново поста си с коментар: "Сбогом Митак".
Последвайте ни