Ние на Балканите имаме един орган повече и той се нарича душа. Вижте през какво сме минали – робство, падане на империи. И сме оцелели. Не съм сигурна, че други народи биха могли да минат през това. Това каза легендарната сръбска певица Лепа Брена в интервю за Мон Дьо, излъчено по Нова телевизия, от дома си в Белград.
Според нея, едни от основните неща, които поддържат балканската душа, са музиката и ракията.
 
„Титовата Югославия беше като предшественик на ЕС“, заяви певицата. Тя посочи, че тогава едно цяло са били шест държави, пътували са с общ паспорт, имали са обща валута, уважавала се е свободата на личността, включително и сексуалната ориентация. „Не точно както днес. Сега политиците използват това. А това е нещо много лично“, обясни тя. „Общо взето, живееше се прекрасно“, спомня си Лепа Брена.
 
Тя посочи, че е отложила концерта си в София миналата година заради тромбоза. Прилошало ѝ на концерт в Швейцария. Наложило ѝ се да си даде почивка.
 
Лепа Брена направи разбор и на български фолкаджийки: „Всички певици си приличат – прекалено еднакви, еднакви гърди, лице, уста, маникюр. В България има феноменални певици. Важното за една певица не е перфектната фигура. Проблемът е в емоцията“.
 
Мон Дьо пък ѝ пусна песен на Лили Иванова, чието творчество тя познавала. „Тя има душа. Тя не е като другите“, смята Лепа Брена.
 
„Имам много тежки момент. Най-тежкият, безспорно, отвличането на сина ми стефан през 2000 година. Това беше нещо страшно“, спомня си певицата.
 
„Когато ми се обадиха по телефона да ми кажат, че е отвлечен, изгубих съзнание. В този момент се питах да живея ли, да умра ли. В такъв отвратителен момент трябва да живееш, трябва да върнеш детето си вкъщи“, разказа тя.
 
„Все едно някой да ви направи харакири, да ви разпори корема и да вървите срещу целия свят така. Нямате право да падате, трябва да вървите“, сподели емоционално тя.
 
„Това е отвличане, за което виновниците не са наказани днес. Но рибата се вмирисва откъм глаавата. Направено е организирано. Не ме е страх да говоря за това. Било е организирано, не би могло да стане без знанието на държавата. Кой би могъл да се бори с държавата? Виновни са те, всички те, които тогава са били държавата“, избухна гневно тя.
 
„Да го държат с качулка, да го хранят през нея, да го заплашват, че само за да я свали и да види лицата им... Дете на 8 години!“, почти се разплака балканската легенда.
 
„Това е мъка, тъга, срам, срам за нашата страна!“, категорична беше тя.