„Опитвам се да намирам баланса и знам, че понякога трябва да съм твърда. По-категорична съм в „Да“, отколкото в „Не“. Много добре спазвам личните си закони. Рядко правя правя неща, за които ще съжалявам. Мечтата ми е да имам елементарно спокойствие в живота си.


А то никога не идва, но това не ми пречи да вярвам в тази утопия за спокоен живот. Храната не ме успокоява, не пазя диети. Умея да приготвям най-елементарните рецепти от традиционната българска кухня.

Не съм експериментирала много в сложни ястия“, разказва пред Нова телевизия актрисата Неда Спасова, която се превъплъщава великолепно в ролята на сестра Кая Райкова от най-успешния български медицински сериал „Откраднат живот“.

Вкусът на детството и професионалните предизвикателства

„Когато гостувах на баба си Виолета на село, тя ми даваше смес от захар с канела или бучка захар с капка мента. Бяха ми любими. Когато никой не ме гледа, си хапвам от всичко – и бургери, и крилца, и пържени картофки, и пица. Имам лимит.

Хапвам по-малко на често. Преди 7-8 години бях със 7-8 килограма нагоре. Не съм била с наднормено тегло, но бях по-закръглена. Случи се така, че се наложи да спазя един хранителен режим – за филма „Дамасцена“ и да сваля 3-4 килограма за 20 дни“, разказва Неда Спасова.

Най-лошото на актьорската професия е несигурността. Говоря най-вече за финансовия аспект и особено в тази ситуация, през която преминахме. Много от колегите ми на свободна практика имаха и още имат страхотни проблеми.“

В очакване на голямата роля…

„Бих направила всичко, за да получа голямата роля на живота си, но ако е в моралните граници. Чисто физически съм готова да се подстрижа, да се обръсна, да свалям килограми, да пълнея, но всичко друго, което е извън моята морална представа за тази професия, е изключено. А аз я възприемам като нещо свято.“

За самоувереността на снимачната площадка

„Самоувереността е изключително важна в актьорската професия. Много често, когато не съм се харесвала на екран или не съм играла добре на сцената, е било в моментите, в които не съм имала самочувствие. Лично аз, като актриса, се стремя да съм перфектна. Гоня 10, но не съм сигурна дали ще го постигна.“

За работата с Владо Карамазов

„Мисля, че когато се опознахме като хора, работата ни потръгна още по-добре. Слава Богу, дори извън сериала, имахме други проекти, по които работим заедно. Веднъж обикаляхме нощна София, която беше празна, за да се снимаме по улиците“, спомня си актрисата.

За любовта и цената на грешките

„Много неща съм прощавала в любовта. Повече отколкото е трябвало, защото така съм наранявала много себе си. Имах една много тежка връзка в живота си, тя приключи отдавна, но ме завлече емоционално, финансово, психически и имах един дълъг период на търсене на себе си. Всичко свърши в края на 2015 година, но беше първата ми сериозна връзка с потенциал за съвместен живот.

На финала се почувствах много излъгана, защото давах всичко за този човек, пренебрегвах собствените си мечти да бъда актриса, да търся своето място. Работех за него, стана ясно, че за да бъда с него, трябва да съм неотлъчно до него. Спрях дори да си мечтая да бъда актриса. Теглих голям кредит за неговия бизнес, който вследствие трудно се изплащаше. Накрая след раздялата ни си го доизплатих сама. Платих цената на моята собствена грешка.

В началото на взаимоотношенията ни аз не исках връзка, но той много настояваше. Казах си: „Този човек явно много те желае“. Не мога да кажа, че съм била влюбена. Просто лека полека започнах да го приемам и харесвам. Хващала съм го в изневяра и не успях да го преодолея. Женското достойнство е много силно. Идва ти да се гръмнеш, че подобно нещо се случва. Казваш си какво не ми е наред:

„Грозна ли съм? Глупава ли съм? За нищо ли не ставам?“ След това решаваш: „Аз обичам този човек, ще му простя всички тези неща. Връщам се емоционално в тази връзка, която остави белег за цял живот.

Тя ме научи, че трябва да обичам повече себе си. Защото аз не обичах себе си. Емоционално не се грижех за себе си, а живеех чужд живот. Не се борех за себе си. Въпреки че накрая се почувствах адски излъгана, съм благодарна, че тази връзка я имаше. Защото, ако я нямаше, нямаше да съм човекът, който съм сега.“

За прошката и малките жестове

„Бившият ми приятел също е актьор, но искаше той самият да изпъкне, да е душата на компанията, да се изяви. Позволих си да съм в сянката му. Ще ми се да му кажа, че му прощавам, но още не съм дорасла за това. Не му се сърдя и не му желая зло, но още не мога да му простя. Ще трябва да мине време.

Всеки ден живея в своя приказка, в която доброто побеждава злото. Понякога съм много наивна към хората, в отношенията си, в доверието си към тях. С други съм страшно затворена и дълго не успявам да се отключа и да имам нормална комуникация.

През цялото време на карантината отивах в магазина пазарувах за себе си, а в отделна торба купувах основни продукти – хляб, кисело мляко, боб, ориз, леща, консерва, които оставях до кофите за боклук.

Ще продължа да го правя и занапред. Направих си експеримент, за да видя кой взима тези неща. Взимат ги всякакви хора – от ромски произход, българи и на всякаква възраст. За мен този акт на солидарност коства малко, но за тях, това означава много. Осъзнавам, че това няма да промени света, но е малък жест, моята малка стъпка към промяната“, споделя Неда Спасова.