Да си секссимвол в българското кино си има и своята негативна страна. Младото лъвче Иво Аръков е изгубил доста важни роли заради външността си. Отказали му да участва във филми и сериали, тъй като нямал специфичния балкански вид. „Губил съм роли заради този проблем. Боже мой, защо да не мога да играя във филми, в които виждам добра драматургия, виждам страхотно бъдеще. Така ме мотивираха и щом приличам на американец, започнах да се снимам в американски продукции”, споделя ководещият на предаването „Мармалад”. Оказва се, че красивата външност и тренираното мускулесто тяло крият дълбока чувствителност, философско разбиране за живота и света. 28-годишният актьор е здраво стъпил на земята и непрекъснато крои планове за бъдещето си.
Вече е наясно, че е новият секссимвол на българското кино и го приема като комплимент въпреки негативите. Когато за първи път го чул обаче, се стреснал. Имат си закачка с Яна Маринова. Тя го бъзика, че е поредният актьор, който се прави на интересен и отрича да е секссимвол. Той пък отвръща, че не иска да символизира секса, а любовта. 
Иво има изградена ценностна система, което му пречи да намира много събеседници. Чувства се 

все едно е от друга планета

„Хората да разберат, че ценностна система е една пирамидална структура, от която ти изхождаш, за да имаш добра основа. А имаш ли добър фундамент, всичко се получава”, със сложни думи обяснява младият актьор. 


Снимал се е в холивудски продукции

Някои си мислят, че нещата при него са се случили прекалено бързо. Не, в никакъв случай! „Не е като да стана студент и на следващия ден вече да съм в цял свят. Като влязох в академията, две години нямах никакви изяви освен някакви ангажименти като статист”, споделя той за първите си плахи стъпки като актьор. След това е поканен в представлението на Явор Гърдев „Козата или коя е Силвия” в Народния театър, после идва ролята в „Кецове”, сериалът „Фамилията”... С плавни темпове се случват нещата при него. 

Повече го влече театърът пред киното. И това си има своето обяснение – „Не мога да живея без театъра, той е съкровеното изкуство. Винаги казвам, че сцената е пространство, където се ражда живот. Драматург, режисьор и актьор са неговите архитекти. Това е един неизчерпаем символизъм. Изкуството, което винаги ще съществува. Една от най-независимите ценности в света. Докато киното е по-зависимо.” Тепърва му се иска да изследва повече киното, защото му става все по-интересно. Но никога не би обърнал гръб на театъра. 

Играл е в много холивудски продукции и е установил, че българските му колеги по нищо не отстъпват на чуждестранните. Разлика намира единствено в практиката и в популяризацията. „По-популярни са, защото говорят на английски и така генерират по-голям ресурс. Българският език в някаква степен ограничава, чужденците не искат да гледат филми със субтитри”, разсъждава той. 


Във филма "Кецове"

Като малък Иво Аръков бил доста объркано момче. Не знаел с какво точно да се занимава. Искал да опита от всичко. Задължително условие било да има екшън. И така започнал да се занимава с глупости. „Предполагам така е с повечето момчета. Тогава се появиха правилните хора, които да ми бият два нравоучителни шамара и да ме поставят в правилната посока. Така открих себе си, започнах да се занимавам с театър, с музика. Но имах артистични заложби, поне така казва майка ми”, смее се Аръков. 

Преди да кандидатства в НАТФИЗ, бил решил да следва в консерваторията. Имал идея да стане музикален продуцент. Импулсивно кандидатствал в театралната академия, но театърът не успял да го отдели от тази му мечта и започнал да свири на китара. Заканил се е, че един ден ще направи 2-3 албума, които да изразят виждането му за музика. 
Малко хора знаят, че Иво пише стихове. Поезията е другото му Аз. Преди години имал намерение да издаде произведенията си, дори намерил издателство. В последния момент се отказал – уплашил се, че може би няма да бъде разбран от аудиторията. „Може би времето, в което се намираме, няма да е подходяща среда за стиховете ми. Не искам да изпадам в крайности и да казвам, че хората не четат, не се интересуват от поезия. Но отчасти е така. Пратих на няколко места и обратната връзка показа, че стиховете ми са твърде сложни”, обяснява Иво. 

Има руски корени

Иво Аръков има руски корени. Прадядо му бил заможен българин от Калоферско, но разпродал имотите си. Отишъл в Русия, оженил се и се родил бащата на Иво. Той пък от своя страна се оженил за българка и следва появата на Аръков. „Голяма доза от руската култура беше някак заложена в мен. Имам лели, чичовци, с които много съм разговарял. Но се чувствам преди всичко българин. Пенчо Славейков, Яворов, Левски, Ботев, това са посланиците ни. Те са много широки души, а България е страната с най-разтворена душа. Странно е, че не сме достатъчно медийно напомпани, програмирана ни е някаква скромност, не ни е заложено да се гордеем с това, което притежаваме. Изключително неадекватно е”, категоричен е той. 

Павлина КРАСИМИРОВА

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!