Щерката на Стоянка Мутафова: Щях да се самоубия!
ръкав Стояна изкрещява както има понякога навика да е сприхава: "Стига с тази бира, защото ще се напиеш!", разказва Муки.
Точно в този момент 65-годишната актриса се ядосала, скочила и викнала: "Тогава ще отида да се удавя в морето!". Тръгнах нанякъде, за да прекратя тази дандания, която щеше да продължи. Нямах никакво намерение да се давя в морето, но мама го взе за чиста монета. Разхождах се по плажа, по улиците. По едно време започнаха да идват при мен разни хора от масата - кои познавам, кои не познавам. Молеха ме да се върна, защото г-жа Мутафова страшно се уплашила. Добре, но аз се заинатих. Казах: "Аз пък няма да се върна!". Те пак: "Ама моля ви се, върнете се, защото тя много съжалява за това, което е приказвала, тя много се уплаши, че ще се хвърлите в моето". Аз пак казвам: "Тогава наистина ще се хвърля!". "Ама моля ви се, не се хвърляйте, защото госпожа Мутафова ще вдигне кръвно". Така значи, цялата работа не от това, че ще се хвърля в морето, а че мама ще вдигне кръвно, ако го направя. Казвам: "Ако се хвърля, вече няма да знам дали тя е вдигнала кръвно". Рядко се заинатявам. Най-накрая реших да отстъпя. За да не се вдигне на госпожа Мутафова кръвното", разказва веселата история с майка си Муки.
След като вдигнала белия байрак, дъщерята на Стоянка се прибрала в хотела и там заварила доктор, който мери кръвното на Мутафова.
"Беше настанала някаква паника. И за капак, кучето беше вдигнало хотела на главата си. Лаеше като лудо, защото много е свикнало с мен и си изкарало акъла, че няма да се върна. Не знам как не ни изхвърлиха от този хотел. То е пак, защото хората обичат мама. Въобще хората изтърпяха цялото ни шоу, всичките ни зулуми. Ние с мама сме такива - при нас е шоу от сутрин до вечер, във всякакви настроения сме и двете. Но се обичаме с цялото си сърце", казва Муки, чието
завръщане на сцената с нетърпение очакваме.
Когато била малка Мария Грубешлиева, почти всяка вечер родителите й изкарвали в Руския клуб. Тогава там идвали писатели, художници, артисти, хора на изкуството. "Баба ми Мария и Людмил Стоянов и те бяха там почти всяка вечер с компания писатели. Майка ми и Нейчо също", казва Муки.
"Помня, че имаше гардероб и жената, която пазеше дрехите, ме слагаше да спя на едно кресло. Когато свършат техните гуляи, си ме прибираха. От този клуб и от срещите у дома си спомням Леа Иванова и Еди Казасян. Веднъж след една подобна вечер ме прихванаха лудите и си подстригах косата като момче. Прибрах се вкъщи и легнах. Чичо Нейчо дошъл в стаята, погледнал ме и казал: "Стоянке, това дете се е подстригало като момче, бе!".
На сутринта като станах и се видях с нула номер, много съжалих. Казах на майка ми, че няма да изляза на лекции и ще стоя месеци у нас, докато не ми порасне косата", смее се Муки.
Последвайте ни
0 Коментара: