Константин е роден на 17. 07. 1976 г. в семейството на Иван и Мариана Славчеви. Зодия Рак е. Има по-голям брат Светослав. От малък се увлича от спорта и музиката. Първият инструмент, на който се учи да свири, е акордеон, но след 6 години уроци се отказва. Следват ударните и тарамбуката. Коцето е насърчаван за заниманията си с музика и от двамата си родители. В шести клас постъпва в спортното училище на „Левски-Спартак”, където завършва средното си образование. Първият човек, който открива музикалния му талант, е диригентката на хора в Спортното училище. Той тогава гледа по-скоро с ирония на идеята да се развива в музикалното поприще. Към днешна дата обаче е една от големите фолкзвезди. Връщаме го назад в годините, за да разкаже любопитни случки от детството си.
Първите му спомени от детските години са свързани с това как го теглят на кантара – вероятно още като бебе, а след това заставал сам на жирафчето. „На три години майка ми откри, че имам  херния, защото бях много див – скачах, катерих се по оградите... Оперираха ме. На 6 годинки пак ме оперираха от херния, само че от другата страна. Буйно ми беше детството, с много приятели. Не е като сега – според мен сега децата нямат никакво детство”, споделя фолкимператорът.
 
Майка му имала навик да му оставя под възглавницата разни подаръци и казвала, че ги е донесла Добрата фея. Той се правел, че вярва, макар от малък да е бил наясно, че такива неща не съществуват. Още тогава обяснявал на децата, че няма Дядо Мраз. Но веднъж решил да изпробва майка си. Негов приятел имал много хубава играчка – свирка, която Константин искал. За да легализира действието си с откраднатата играчка, той я сложил под възглавницата и извикал майка си да види какво му е донесла Добрата фея. „Аз си знаех, че няма Добра фея, обаче си мислех, че майка ми вярва, че я има. Мале, какви шамари ядох тогава”, смее се Коцето. 

Първото си колело – „Школник”, подкарал като 5-годишен. Един батко от квартала му го сглобил от разни части, за което поискал сумата от 10 лева. Малкият Констанин обаче го счупил веднага . Не е бил задоволен с много играчки, за разлика от днешните деца. Имал си едно багерче и кученце, което майка му не давала да го пипа. И така по цял ден си играел с багерчето.
 


„Щастлив съм, че съм научен на дисциплина, да уважавам – а може би човек се ражда така, не знам. Баща ми имаше методи на възпитание, за които някои хора биха казали, че са малко по-грубички а други – за съвсем нормални. Аз смятам, че едно детенце трябва да бъде поплясквано , особено ако е момченце, ако е лудичко и прави пакости като мен. Когато мятахме камъни и счупихме на комшийката прозореца и телевизора, беше нормално да изядем по два шамара”, разказва изпълнителят на „Лека нощ”. 

Баща му имал полицейски колан, много хубав. Само като кажел: „Жена, дай ми колана” и веднага започвало да цари мир и послушание. Коцето даже започвал да плаче предварително, а брат му заплашвал бащата с думите: „Ще видиш като порасна”. 

В училище винаги имал два бележника. Единият с двойките и тройките, който го крил в кутията на акордеона. А другия го давал на родителите си – там му пишели петиците и шестиците. Баща му надушил, че не е толкова добър ученик, за колкото се представя и един ден го заплашил с колана и поискал бележника. Константин се оправдал, че го е загубил и двамата започнали дружно да го търсят в стаята му. Все повече се доближавали до акордеона, а сърцето на малкия Коце започнало да бие учестено. Накрая баща му повярвал на скалъпената история и боят му се разминал. 
„Веднъж с майка ми бяхме във Варна – бил съм на около 4-5 години, и тя не искаше да ми купи, каквото аз исках. На инат реших да избягам от нея и да се изгубя, за да страда тя и да се чуди къде съм. После установих, че и аз се притеснявам, но беше вече късно – бях се загубил някъде из центъра на Варна”, продължава с любопитните си случки Константин. Тогава видял един милиционер и му казал, че се е изгубил и започнал да дава описание на майка си. В този момент тя се появила и той си взел поука от глупавото действие. 


С певицата Лияна са първи братовчеди

„Сутринта, като отиваше на работа, майка ми оставяше дрехите за училище и 30 стотинки на шкафчето. Не бяха много, на някои им даваха и повече – в класа имаше доста по-заможни. Взимах стотинките, обаче дрехите решавах сам – преправях наново всички, които имам, и се обличах по мой вкус. Взимах на майка ми дезодоранта, пръсках се, прическата гледах да е по последна мода. Даже веднъж се бях обръснал отзад – така беше модерно, и баща ми много ме би после. Голямо конте бях”, хвали се той. 

От малък се е научил да бъде самостоятелен – ходел си самичък с автобуса на предучилищна. В първи клас пък с един приятел с колелата отишли само до Банкя. От 3-годишен пресичал „Оборище”, но тогава не е имало такъв трафик като сега. 

Като деца правили димки – топили вестник в разтвор от амониева селитра и вода, 50 на 50 е съотношението. После изсушавали вестниците върху някой гараж, след което ги навивали и запалвали от двете страни. Димката гори и когато започнат да я настъпват, тя дими. Колкото повече настъпваш, толкова повече дими. „Имаше един луд комшия, лека му пръст – звънях му на вратата, димката вече разпалена, пусках я и бягах, точно преди да отвори. Той започваше да я настъпва, а тя още повече се раздимяваше. От време на време и вътре му я хвърлях”, споделя той за детските си преживявания.

Пъпчив и с обеца 

Като пубертетче Константин бил пъпчив и с обеца, докато брат му – левент. В осми-девети клас бил един и деведесет, докато Коцето на неговите години бил лилипутче. Това не му е пречело, тъй като винаги се е радвал на женското внимание. „Чаровен съм, дипломат, винаги съм се държал точно така, както трябва, за да ме харесват жените. Не е важно за мъжа да е красавец, а да има отношение, да е чаровен, забавен, да е магнит – какъвто съм бил аз и какъвто ще бъда винаги”, смее се той. 


Подготви Павлина КРАСИМИРОВА