Въпреки натоварения си график с шоуто „Като две капки вода“ и постоянните участия по заведения, Софи Маринова има планове за голямата семейна сбирка за Възкресение. Тя покани „Монитор“ да се присъедини към пъстрата веселба чрез забавния и вдъхновяващ разказ за семейните й традиции.
 
„С Лоренцо обожаваме Великден и да червим яйца. Даже има години, в които боядисваме за цялата рода“, вдъхновено споделя спомените си певицата. Тази година обаче няма да нацапат ръце с веселото занимание, защото и в трите празнични дни ще са на участия и двамата. „Семейството ми винаги се съобразява с мен и сега ще се съберем ден-два след празника, за да си изядем агнето и козунака и да начупим яйцата. Така ще празнуваме цели пет дни!“, радва се Софи.
 
Всяка година цялата й голяма рода – четирима братя със снахите, десетина племенници и много приятели, се събират в дома на родителите й в Етрополе. Всъщност правят го на всички големи празници. И по традиция ядат и пият с дни. Единствената разлика с празнуването на българите е песните и танците, които неминуемо съпровождат всеки техен повод в големи дози.
 
Почти винаги обаче Маринова се старае да освободи от ангажименти дните около Великден и да начерви яйцата както родителите й са я учили. „Берем си детелинки и други видове тревички и ги слагаме в чорап. Така боядисваме ние с Лоренцо. След като са готови, започваме да се караме кое яйце се е оцветило по-хубаво. Украсяваме ги и със свещ, като най-често пишем собствените си имена. Винаги първото натопявам в червената боя. Всъщност обичам повечето да са червени. И Лоренцо предпочита да ги прави алени“, разказва певицата, която миналата година е начервила яйца за всички, заедно със сина и племеничките си. Въпреки старанието най-често се оказва победена в битката за здрава черупка.
 
„Като че ли децата по умеят да си избират биячи. А Лоренцо прави дяволии и си купува дървени, но те са направени като истински. Като го хвана в тази измама, гоня го из стаите. Много весело става и аз се превръщам в дете, като дойде този празник“, умилява се звездата от „Като две капки вода“.
 
Приготвянето на козунаците обаче е оставила на майка си и снахите. Самата тя може да меси питка, но никога не се опитвала да направи сладкия обреден хляб, затова си го купува. Като се съберат с домочадието така или иначе всеки подава за здраве яйца и козунак и има в големи количества от великденските изкушения. На трапезата задължително слагат кисело мляко. Разбира се и агне. „Колим си всяка година. Давам пари на нашите да купят както за Великден така и за Гергьовден. Цялата фамилия много обичаме агнешко, дойде ли пролетта почти всяка седмица си колим по едно“, вкусно разказва Софи. Майсторите на приготвянето му са майка й и голямата й снаха Гергина, женена за брата на Софи Красимир. Тя е именичка на Гергьовден и по обичай, като заколят животното, сварява дроба, после го поръсва с червен пипер, сол и малко олио и го раздава на всички за здраве. Тази година за Великден месото ще е печено на фурна, а за Гергьовден патриархът на семейството ще приготви цялото животно в трап.
 
От храната като че ли по-важно е веселбата в семейството на Ромския славей. „Събираме се, пускаме музика и падат един танци, едни надпявания, стават състезания кой е най-добър. Но мен не ме закачат и не ме карат да пея. Всички роднини искат да се чувствам спокойна и да си почивам. Затова ми пеят и танцуват, и ми нагаждат ядене. Като принцеса съм, а Лоренцо е най-големият кавалер!“, не може да спре да хвали наследника тя.
 
Шумните празненства вървят ръка за ръка с българските традиции във фамилията на Софи. Още като много малко момиче родителите й са я обличали в народна носия и е лазарувала.
 
 „Имам много хубаво детство. Обличаха ме в народна носия, берях цветя и си правех венче на косичката. Две плитчици ми правеше леля. Тя се казва София, кръстена съм на нея, и заедно обикаляхме селата около Етрополе – Трудовец, Лопян. Ходихме чак до Брусен, където учех. Аз пеех „Ой, лазарке, лазарке“ и жените ми даваха стотинки, яйца, сирене, козунак, мляко. После с леля се прибирахме и сядахме вкъщи да си делим нещата“, спомня си с искрено умиление Маринова и твърди, че това са едни от най-щастливите й спомени.
 
Въпреки всичкото старание, с което се подготвя за Великден и помни традициите, възпитани в нея още като дете, се оказва, че самата Софи не обича да яде яйца, „но като наближи този празник, като че ли организмът иска козунака и яйцето, мириса на тази храна. Настроението се сменя и много яйца изяждам“, смее се сладкогласната ромка.
 
Тази година освен заради професионални ангажименти, Великден няма да е пълен за Софи и заради липсата на нейния възлюбен Гринго.
 
Той все още е в затвора, но това не натъжава певицата. „И двамата сме над нещата и за нас е важно, че сме здрави, а другото ще мине“, заявява философски тя. Планирала е веднага щом й остане свободно време да отиде при половинката си в Казичене и да му занесе агне, козунак и яйца от семейната трапеза. Щастлива е и от малкото, че вече Гринго е на по-лек режим и й позволяват да го вижда за по час няколко пъти в месеца. Живее с надеждата, че съвсем скоро заедно ще пеят и танцуват. А до тогава ще й пее Лоренцо, който вече тръгна по нейните стъпки и се изявява на сцена. Тя обаче предпочита да го пази още от големия шум, за да си гледа училището. Ходи и на частни уроци по пиано. Пуска го само по веднъж - два пъти в месеца да се изявява, за да придобива опит и да е сред хора. Все пак „практиката учи“, убедена е Софи. Както е убедена, че призванието на наследника й също е музиката, не само защото го влече, а и защото хората вече го харесват и търсят.