Актрисата Пилар Бардем е починала в клиниката Ruber в Мадрид на 82-годишна възраст, след като не е преодоляла "респираторна криза", заради която е хоспитализирана от няколко дни, съобщава RTVE.

"Нашата майка, нашият пример, почина. Тя си отиде в мир, без страдания и заобиколена от любовта на близките си. Ние знаем за привързаността и възхищението, което много хора изпитваха към нея, във и извън Испания, към актрисата и боеца и винаги подкрепящ човек, който беше тя.

Благодарим от сърце за тази любов към нашата майка", се казва в съобщението, подписано от нейните деца Карлос, Моника и Хавиер Бардем.

Премиерът Педро Санчес изрази своите съболезнования в Twitter, като заяви: "Оставя ни огромното си наследство във филмите, театъра и телевизията. Но великата Пилар Бардем беше преди всичко защитник на равенството, свободата и правата на всички. Нейната памет винаги ще бъде с нас".

По същия начин министърът на културата и спорта Микел Исета е сред първите, които съжаляват за загубата на Бардем чрез многобройните съобщения, които вече циркулират в социалните мрежи, предава БГНЕС.

Коя е Пилар Бардем?

Родената в Севиля през 1939 г. Пилар Бардем е матриархът на клана на актьорите и режисьорите, които носят нейното фамилно име: сестра на Хуан Антонио Бардем и майка на Карлос, Моника и носителя на "Оскар" Хавиер Бардем. В дългата си кариера е участвала в над 80 игрални филма, включително: „Никой няма да говори за нас, докато не умрем“, от Агустин Диас Янес и за който тя спечели „Гоя“ за най-добра поддържаща актриса през 1995 г.; „Carne Trémula“ (1997) от Педро Алмодовар, „Без новини за Бог“ (2000); „Мария Керида“ (2004) „Алатристе“ (2006) или „Цигански крал“ , което е едно от последните ѝ изпълнения през 2015 г.

Участвала е и в множество телевизионни сериали и 50 театрални  пиеси. Тя е председател на Асоциацията на устните преводачи, Общество за управление (AISGE) от 2002 до 2018 г. и понастоящем президент на Фондация AISGE, която носи най-социалната част на тази асоциация.

И именно социалната и активистка част от Бардем е другата от най-поразителните през целия ѝ живот, видима глава в защитата на правата на жените сред други борби като "Не на войната", защита на народа на Сахара, правата на бежанците и многобройни други, но винаги за справедливост, равенство и социална ангажираност