На 1 октомври 1946 г. приключва започналия на 20.11.1945 г. първи процес от трибунала в Нюрнберг срещу държавни лица от Третия райх, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се провеждат в германския град Нюрнберг от 1945 до 1949 година.
Вторият процес е по-малък и е за военни престъпления, воден от военен трибунал на САЩ. В този процес е включен и така нареченият Докторски процес. Дейността на Нюрнбергския и на Токийските трибунали получават широк отзвук, в света, като дават тласък на международното наказателно право.<br /> <br /> Присъдите на Международния трибунал в Нюрнберг осъждат не само нацизма, но и милитаризма, поне този на победените - Втората световна война е съпроводена с извършването на злодеяния, зверства и геноцид от страна и на двете воюващи страни.<br /> <strong><br /> Организация на трибунала </strong><br /> <br /> На &bdquo;Лондонската конференция&ldquo;, проведена от 26 юни до 8 август 1945 година, СССР, САЩ, Великобритания и Франция приемат &bdquo;Лондонското споразумение&ldquo; (&bdquo;Нюрнбергска харта&ldquo;), неразделна част към което е Уставът (статут) на Международния военен трибунал. Впоследствие към споразумението се присъединяват 23 държави. С резолюция от 11 декември 1946 г. Общото събрание на ООН потвърждава принципите на международното право, залегнали в устава.<br /> <br /> На 29 август 1945 година е публикуван първият списък с обвиняемите, състоящ се от 24 политици, военачалници и идеолози на националсоциализма.<br /> <br /> Процесът има огромно значение за осъждането за пръв път на военни престъпления. В последните дни на войната Хитлер, Химлер и Гьобелс се самоубиват. За разлика от тях обаче повечето от най-активните държавни ръководители и партийни дейци попадат на подсъдимата скамейка.<br /> <br /> От деня на завършването на Втората световна война до началото на процеса минават малко повече от шест месеца. За това време са разработени устав, правила и процедури на Международния съд, събрани са и са систематизирани основните доказателства на обвинението, съставено е обвинителното заключение.<br /> <br /> Емоционалната кулминация по време на процеса е разпита на пленения при Сталиград фелдмаршал Фридрих фон Паулус. Появяването на маршала се оказва един от най-драматичните епизоди на процеса. Всички подсъдими, намиращи се на подсъдимата скамейка, дотогава считали, че Паулус е загинал в битката при Сталинград, и са потресени, когато той се изправя, за да свидетелства срещу тях.<br /> <br /> Съдийски състав:<br /> &bull; Полковник сър Джефри Лорънс (главен съдия - Великобритания)<br /> &bull; Сър Норман Бъркет (заместник - Великобритания)<br /> &bull; Франсис Байдел (главен съдия - САЩ)<br /> &bull; Джон Паркър (заместник - САЩ)<br /> &bull; Професор Анри Донедю дьо Вабр (главен съдия - Франция)<br /> &bull; Робърт Фалко (заместник - Франция)<br /> &bull; Генерал-майор Йона Никитченко (главен съдия - СССР, заместник-председател на ВС на СССР)<br /> &bull; Полковник Александър Волчков (заместник - СССР)<br /> &bull; <br /> Прокурори<br /> &bull; Робърт Х. Джаксън - главен прокурор от САЩ<br /> &bull; Сър Хъртли Шоукрос - от Великобритания,<br /> &bull; Генерал-лейтенант Роман Руденко - от СССР<br /> &bull; Франсоа дьо Ментон и Аугуст Шамптие де Рибез - от Франция<br /> &bull; <br /> Адвокати<br /> &bull; Телфорд Тейлър<br /> &bull; Майор Сър Дейвид Максуел-Фейв<br /> &bull; Сър Джон Уилър-Бенет<br /> &bull; Антъни Мареко<br /> &bull; <br /> <strong>Начало на процеса</strong><br /> <br /> Процесът се провежда в Нюрнбергската съдебна палата (Дворец на правосъдието). Всички прозорци на залата са зазидани и напълно отсъства дневна светлина. Залата е облицована от тъмно зелен мрамор. На стените има барелефи - символи на правосъдието. По време на процеса стенографите са сменяни на всеки 25 минути. Кинооператори и фотографи от цял свят правят снимки през специално направени стъклени отвори в стената, извършва се и звукозапис.<br /> <br /> В най-високата част на залата седи съдебният състав: най-вляво са американците Джон Паркър и Франсис Байдел, полковник А. Волчков и генерал-майор Йона Никитченко, англичаните лорд Беркет и сър Лорънс и французите дьо Вабр и Робърт Фалко.<br /> <br /> Едно ниво пред тях, успоредно е разположен секретариатът. Още едно ниво под тях са стенографите. В дясната част са разположени местата на членовете на обвинението и техните сътрудници. Зад тях са местата на представителите на пресата. Вляво от изхода е скамейката на подсъдимите. Преди всяко заседание ги довеждат един по един при засилена охрана. Скамейката на подсъдимите е обкръжена от войници от американската военна полиция. Пред тях на специални места са разположени адвокатите. На втория етаж на залата е балконът за гости.<br /> <br /> В първия ден на процеса в кратко встъпително слово за правотата и основанията на Международния военен трибунал председателят заявява:<br /> &bdquo;Процесът, който започва, е уникален по рода си в историята на световното право, и той има огромно обществено значение за хората по света. По тази причина върху нашите плещи лежи огромна отговорност и ние сме длъжни честно и добросъвестно да изпълним своите задължения, без каквито и да е пристрастия, съобразно със свещените принципи на правото и справедливостта.&ldquo;<br /> <br /> По време на целия процес германските подсъдими се държат непринудено и спокойно. Те приказват помежду си, пишат бележки на адвокатите си, водят пространни записки от разпитите на свидетелите.<br /> <br /> Трибуналът провежда 403 съдебни заседания, на които преглежда повече от 3000 документа и разпитва около 200 свидетели. Съдът приема и около 300 писмени показания. Стенографирани са 20 228 страници в руския вариант.<br /> <strong><br /> Основни обвинения </strong><br /> <br /> Планове на нацистката партия:<br /> - Използване на нацистката партия за агресия срещу суверенни държави;<br /> - Агресивни действия срещу Австрия и Чехословакия;<br /> - Нападение срещу Полша;<br /> - Агресивна война срещу целия свят (1939-1941);<br /> - Нашествие в СССР в нарушение на &bdquo;Договор за ненападение между Германия и СССР&ldquo; от 23 август 1939 година;<br /> - Съвместно с Италия и Япония - Агресивна война срещу САЩ (ноември 1936 - декември 1941 г.).<br /> <br /> Престъпления срещу мира<br /> - Всички обвиняеми сами или съвместно са участвали до 8 май 1945 година в &bdquo;Престъпления срещу мира - планиране, подготовка, иницииране и разпореждане на агресивна война в нарушение на международни закони и споразумения; конспирация за извършване на тези престъпления&ldquo;.<br /> <br /> Престъпления срещу човечеството<br /> - Убийства, изтребления, депортация, поробване на цивилно население преди или по време на война; преследване по политически, расови или религиозни причини, независимо дали са извършени в нарушение на националното законодателство. Обвиняемите са провеждали политика на преследване, репресии и изтребление на враговете на нацистката диктатура и правителство. Убиване и изтезания на хора без съд и присъда.<br /> <br /> Военни престъпления<br /> - Нарушаване на законите на войната, убийства, депортации и принудителен труд на мирно население и военнопленници, разрушаване на селища без военна нужда. Трибуналът търси индивидуална отговорност от лидерите, организаторите, подстрекателите и съучастниците за осъзнато участие в създаването на система на беззаконие, несправедливост и жестокост, срещу всички законни и морални принципи на цивилизования свят.<br /> - Убийства и жестоко отношение към хора в окупираните територии и по море.<br /> - Използване на населението на окупираните територии за роби и др.<br /> - Убийства и жестоко отношение с военнопленници и военнослужещи, с които Германия се намира в състояние на война, а също така с хора плаващи по море.<br /> - Германизация на окупираните територии.<br /> <br /> <strong>Присъди</strong><br /> 1. Мартин Борман; Смърт чрез обесване; Наследник на Рудолф Хес като секретар на нацистката партия след неговото бягство в Англия. Личен секретар на Хитлер. Получава задочно смъртна присъда с давност до 1972 г., макар защитата да пледира, че Борман е мъртъв, Обявен за мъртъв от Западногермански съд през 1973 година.<br /> 2. Карл Дьониц; 10 години затвор; Командващ на Военноморския флот на Германия. Президент на Германия след смъртта на Хитлер. Обвиненията отправени към Дьониц са основно свързани с многото потопени кораби от поверените му подводни сили.<br /> 3. Ханс Франк; Смърт чрез обесване; Първоначално губернатор на Краков, а по-късно генерал-губернатор на окупирана Полша, член на СС.<br /> 4. Вилхелм Фрик; Смърт чрез обесване; Министър на вътрешните работи при управлението на Хитлер.<br /> 5. Ханс Фридцше; Невинен; Завеждащ нацистката пропаганда в Министерството на пропагандата. Заместник на Йозеф Гьобелс.<br /> 6. Валтер Функ; Доживотен затвор; Министър на икономиката при Хитлер.<br /> 7. Херман Гьоринг; Смърт чрез обесване; Райхсмаршал, командващ Военно-въздушните сили на Германия (Луфтвафе). Самоубива се с отрова преди екзекуцията.<br /> 8. Рудолф Хес; Доживотен затвор; Заместник на Хитлер. През 1941 г. в опит да сключи мир с Великобритания с пилотиран от него самолет се отправя към Шотландия и скача с парашут, където е задържан от британските военни като военнопленник.<br /> 9. Алфред Йодл; Смърт чрез обесване; Заместник на Кайтел.<br /> 10. Ернст Калтенбрунер; Смърт чрез обесване; СС лидер, шеф на централата на нацисткото разузнаване. Един от създателите на концентрационните лагери.<br /> 11. Вилхелм Кайтел; Смърт чрез обесване; Главнокомандващ Вермахта (OKW).<br /> 12. Густав Круп фон Болен; Невинен; Главен нацистки индустриалец.<br /> 13. Роберт Лей; Без обвинения; Ръководител на германския трудов фронт. Самоубива се преди началото на процеса на 25.10.1945 г.<br /> 14. Константин фон Нойрат; 15 г. затвор; Министър на външните работи до 1938, наследен от Рибентроп. Освободен поради влошено здравословно състояние на 6 ноември 1954.<br /> 15. Франц фон Папен; Оправдан; Канцлер на Германия до 1932 г, става вицеканцлер след 1933 година. По-късно посланик в Турция. Въпреки че е оправдан от Нюрнбергския процес по-късно, през 1947 година, на Германски денацификационен процес е намерен за виновен по обвинения във военни престъпления и осъден на 8 години тежък физически труд.<br /> 16. Адмирал Ерих Редер; Доживотен затвор; Командващ военноморските сили до 1943 година, наследен от Дьониц. Освободен поради здравословни причини на 26 септември 1955.<br /> 17. Йоаким фон Рибентроп; Смърт чрез обесване; Нацистки министър на външните работи.<br /> 18. Алфред Розенберг; Смърт чрез обесване; Главен идеолог на националсоциализма, по-късно Протектор на окупираните територии.<br /> 19. Франц Сюкел; Смърт чрез обесване; Главен идеолог на Програмата за принудително използване на военнопленници и граждани като работна ръка.<br /> 20. Ялмар Шахт; Оправдан; Довоенен президент на Райхсбанк.<br /> 21. Балдур фон Ширах; 20 г. затвор; Главнокомандващ Хитлеровата младеж. Разкаял се.<br /> 22. Артур Зайс-Инкварт; Смърт чрез обесване; Губернатор на окупирана Холандия.<br /> 23. Алберт Шпеер; 20 години затвор; Личен архитект на Хитлер и негов близък приятел. След войната издава мемоари, в които изказва съжаление за ролята с в Третия райх<br /> 24. Юлиус Щрайхер; Смърт чрез обесване; Възбудител на преследвания срещу евреите, издател на антисемитския вестник &bdquo;Дер Щурмер&ldquo;.<br /> <br /> Трибуналът обявява за престъпни организациите и ръководния състав на NSDAP, SS, SD, Гестапо, като отхвърля искането това да се отнася и за правителството, върховното командване, генералния щаб и SA.<br /> <br /> Контролният съвет от страните победителки отхвърля молбите за помилване.<br /> <br /> <strong>Съмнения относно легитимността на трибунала</strong><br /> <br /> След войната юристи, историци и други специалисти от Европа и САЩ изказват съмнения относно легитимността на съда и справедливостта на присъдите. Основният аргумент на тези критики е фактът, че са издадени присъди според закони, които не са били в сила по време на извършване на деянието - закон &quot;пост фактум&quot;. Подобна позиция е застъпил например сенаторът от Охайо Роберт Тафт, чиято позиция по този въпрос е изяснена в книгата на американския президент Джон Кенеди &bdquo;Образи на смелостта. Роберт Тафт&rdquo;.<br /> <br /> В много отношения пропагандните мотиви вземат превес над правото. Например главният френски обвинител на процеса се обявява твърдо против повдигането на обвинения срещу заместник-главнокомандващия на Вермахта генерал-полковник Алфред Йодл. Въпреки това генералът е осъден и екзекутиран. През 1953 той е посмъртно оправдан от германски съд.<br /> <br /> Освен това Нюрнбергския трибунал не предприема никакво съдебно преследване за деянията на въоръжените сили на Съюзниците, които също биха могли да бъдат квалифицирани като военни престъпления и престъпления срещу човечеството - като например Катинското клане и бомбардировките над Дрезден.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />