Всяка монета има две страни и ако едната е лъскава и привлекателна, другата може да бъде прашна, мръсна и отблъскваща. Дали искаме да вдигнем монетата от земята на улицата, зависи от това на коя страна е паднала и коя страна виждат очите ни.

Същото може да се каже и за големите градове. Виждаме ги на снимки, във филми, по постери с примамливо ниски цени и си създаваме една романтична представа за тях.

Но снимките и филмите са лъскавата страна на монетата, а от другата страна стои мръсотията, бедността и жестокостта, която големият град притежава. Така е с Токио, Берлин, Лондон, Париж, Рим, така е и с Ню Йорк.

Още през 1870 г. младият датски имигрант Джейкъб Райс осъзнава това, попадайки в растящия с изключително бърз темп млад Ню Йорк.

По времето, в което Рийс заживява в Голямата ябълка, поради засиления наплив на имигранти броят на населението в града нараства четворно. И както можете да се досетите – градът не може да поеме толкова нови граждани наведнъж.

Това довежда до появата на много гета, в които изоставени сгради стават дом на стотици хиляди души. По тези места една стая от 4 кв. м. се превръщала в дома на поне десетина възрастни.

Както тогава, така и днес, зад красивия облик на големия град се крият страданията и ежедневната борба на много хора.

Преди повече от 100 години, работейки като полицейски репортер за „Ню Йорк Трибюн“, журналистът и активист Джейкъб Райс решава да запечата сивата страна на Ню Йорк, която не би могла да бъде описана точно и с хиляди думи.

През 80-те години на ХIХ в. Райс стартира своя проект

В продължение на едно десетилетие той заснема нищетата, която царува в бедните квартали, и хвърля светлина върху тъмните места, които по-голямата част от града и света не вижда.

До 1890 г. журналистът събира достатъчно материал, че да публикува своята фото колекция, на която дава името „Как живее другата половина“.

Наследството на този проект обаче не е само пробуждането на затворените за тъмната страна очи, а истинската промяна до която той води.

„Прочетох книгата ви и идвам да помогна“, казва през 1894 г. Теодор Рузвелт на Райс. И наистина удържа на думата си.

От този ден нататък Рузвелт отделя изключително голямо внимание на проблема с бедността в страната, а Райс продължава да помага с каквото може заедно с групата будни граждани, която го следва.

Голям брой опасни сгради, обитавани от бездомници, са разрушени и на тяхно място са издигнати домове, улиците са разчистени, счупените прозорци са сменени, а на мястото на липсващите са поставени нови, изградени са детски площадки, паркове и други съоръжения, правещи града по-дружелюбен към всички.

И въпреки че заслугите за промяната не могат да бъдат приписани само на Райс, много малко снимки в историята са успели да доведат до такава голяма промяна, до която води неговият проект „Как живее другата половина“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



Източник: Vesti.bg